За Орбан
и срещу антипопулисткото говорене

 
Популизмът на хората срещу демокрацията на елитите?” - така бе озаглавен разговорът между най-цитирания в пресата във Великобритания английски социолог Франк Фюреди и влиятелния български политолог Иван Кръстев. Той се проведе на 27 март в Червената къща в рамките на поредицата „Идеологически траектории: новите дисиденти”. Модератор на срещата бе Десислава Гаврилова. Тя започна с молба Фюреди да представи основните тези в последната си книга „Популизмът и културните войни в Европа”.
Фюреди (1947), който е роден в Унгария, на 9 години заедно с родителите си се премества в Канада. Остава там до 20-годишнината си, а после се премества в Англия, където през 70-те става основател на революционната комунистическа партия на Великобритания. Днес е преподавател по социология в британския Университет на Кент, а както признава, ако е по-млад, би основал либерална партия в Унгария, тъй като смята, че до този момент в страните от Източна Европа не е имало автентична либерална партия. По думите му онова, което се е променило във вижданията му от 70-те, е, че е осъзнал, че в западния свят сериозният дебат вече не е толкова в сферата на политическото, колкото в сферата на „предполитическото” (по Хана Аренд), а именно семейството, любовните връзки и т.н. Фюреди сподели, че в Европа трябва да има консервативно образование, свобода на избор и гарантирани ресурси за поддържане на цивилизованото общество. А тезите в книгата му са следните:
1. Всяко политическо движение, което се противопоставя на статуквото в Европа, като например „Брекзит”, бива наричано популистко, след което то бързо преминава през различни фази - националистическо, ксенофобско, хомофобско и т. н. Накратко, към определението „популистки” следва цял списък негативни етикети.
2. В Европа е налице нормативна криза на легитимността и ценностите. Европейските граждани, запитани каква е основната ценност, която ЕС и европейските страни отстояват, най-често отговорят „разнообразието”. Това е по-скоро описание на факта, че в ЕС съществуват различия, но не и ценност.
3. В ЕС не се прави разлика между патриотичното чувство – „национализъм” и „нацизъм”, тъй като се смята, че именно национализмът в Германия е довел до нацизма. В днешния западен свят има много силна тенденция националната идентичност да се денационализира. Това е причината ЕС да приветства регионалните идентичности, тъй като те отчасти подкопават националната идентичност. Това донякъде напомня на онова, което сталинският режим се опитва да направи в Източна Европа.
4. Унгария е „черната овца” на Европа, тъй като защитава националната си идентичност, говорейки открито и за християнската си идентичност.
5. От страна на Европа, спрямо Унгария се прилага двоен стандарт. Антисемитизмът й е в същите граници като във Франция и в Англия. Говоренето за ограничаване свободата на словото е пресилено, защото спрелите медии са престанали да излизат поради загуба на читателска аудитория.
6. Виктор Орбан заслужава да бъде подкрепян, защото, защитавайки идеята за суверенна демокрация, показва, че е възможна и друга политика, различна от мейнстрийма в Европа.
От своя страна, Иван Кръстев намери някои слабости в книгата: тя не отчита факта, че част от антипопулисткия дискурс е натоварен с огромното съмнение дали всички хора трябва да гласуват, защото властта е прекалено важно нещо, за да бъде оставена в ръцете на всички. Освен това, защитавайки тезата, че Виктор Орбан силно вярва в суверенната демокрация, тя не дава отговор на въпроса защо Унгария не е последвала примера на Великобритания и не е излязла от ЕС. Не на последно място, книгата оставя отворен въпроса до каква степен зад идеята за създаване на национална суверенна демокрация не стои идеята за монополизация на властта, имайки предвид, че Унгария е страна с висока степен на етническа хомогенност. Накрая Кръстев „разгроми” книгата с думите, че независимо от факта, че има симпатия към критиката на популизма, той смята, че антипопулисткият й дискурс е напълно изкуствен и инструментализиран - с цел решаване на политически проблеми. Освен това, Кръстев разкри и друга нейна „клопка” - че тя пропуска да види как много от културните войни са просто стратегии за овладяване на определени властови позиции.
От своя страна Фюреди отговори, че отдадеността на правителството на Виктор Орбан на демокрацията е по-скоро само на думи и че той не подкрепя толкова Орбан, колкото изразява гнева си от двойния стандарт спрямо Унгария. От друга страна, Фюреди призна, че стремежът му е да се осъзнае колко важни са опозиционните националистически партии, тъй като „в Източна Европа не е направено достатъчно, за да има граждански националистически проекти, а при съществуващия примитивен антинационализъм има висок риск да се появи опасен едностранчив национализъм”.