Виновен ли е Борисов, че не слуша радио

 
Пред Министерския съвет се редят протест след протест. В сградата на Народното събрание родители на деца, които наричаме „хора с увреждания“, не са допуснати. Следва извинение на зам.-председателя на НС от ГЕРБ Емил Христов по телевизиите: охраната е виновна. БСП поиска оставката на Христов, но не я получи. Край на емисията.
Родителите разказват страшни истории за изискванията към тях, превърнати в тормоз, които трябва да изпълнят, за да получат заплата като „асистент“ на детето си. Става дума не за достойно заплащане, а за пари, с които едвам да се живее.
Под кабинета на Борисов свирят музикантите от БНР. Пред БАН протестират метеоролози и синоптици. Заплатите и на двете места се доближава до минималната в страната.
Бойко Борисов публикува във фейсбук профила си снимки с потупванията по рамото от Доналд Туск, после тагна и Александър Вучич, въпреки че новината на нашия глобализиран премиер не се видя в техните профили. Снимки с кавалджията от БНР няма. Вместо да се учуди колко лева получават родителите на деца, които се борят за съществуването си, или колко получава ученият и сътрудниците в БАН, от чиято информация зависим всички, вместо да се учуди какви заплати получават музикантите в БНР, Бойко Борисов се учуди, че там има 4 музикални състава. „Нова тв“ акцентира върху учудването му. Имаше и журналисти, които за сефте разбраха какво прави общественото радио.
Няма министър-председател, който да е длъжен да слуша радио! Даже нашият премиер прилича на една културна министърка на Франция, която не беше чела нито ред от Модиано. Но защо човек с толкова съветници не знае, че БНР и БНТ, освен информационна функция, имат още една функция – да разпространяват и създават изкуство, ще остане загадка. Друг е въпросът, че положението на музикалните състави е такова не от вчера и няколко пъти публични личности са възразявали срещу начина, по който се управлява „музиката“ в БНР.
Но Борисов не е виновен, че не слуша музиката, създавана от БНР. Виновен е моделът, поддържан от всички политически сили в историята на българския парламент след 1998 г., който остави финансирането на радиото и телевизията в държавния бюджет. Това прави зависими не директорите - те са отдали още при кандидатстването зависимостта си под наем. Но държавното финансиране прави зависими журналистите в обществените медии, които не са държавни.
И на синоптиците, и а музикантите Борисов отговори по един и същ начин – аз дадох пари, питайте ръководството на БНР и на БАН защо не стигат до вас. Дотук може би е прав. Лошо стана, когато взе да обяснява как да се справят с ниското заплащането. За БАН каза: Сутринта слушах метеоролозите в Монтана, една уважаема госпожа, която не познавам, но предполагам е многоуважаема от БАН, премиерът ни каза да даваме за статии и за подобни неща. В науката няма „многоуважаема от БАН“. От много уважение обаче няма да има ни прогноза, ни музика…
И докато с пропуските на министър-председателя, който не е слушал радио, телевизиите се справиха бързо и сръчно, с майките на децата в инвалидни колички – не. Показаха един блатясал проблем и еднотипният калъп, по който частни и обществени телевизии отразиха новината, още повече засилва необходимостта от нов модел за финансиране на обществените медии. Поне да има едно място, от което да се информират гражданите в обществото, а не нацията, не народът, не поданиците на държавата...
В „Нова тв“ след протестите на майките на деца с увреждания съобщиха: Държавата ще предоставя финансова помощ за детските инвалидни колички. По БНТ надписът на новината гласи: Правителството увеличи медицинските изделия за хората с увреждания. И после ни обясняват какво целял правилникът… Нито дума за хората. Те изчезват, а репортерите обясняват как държавата обслужва правилника си. Всъщност, ако съобщим, че през 2018 г. родители на деца в инвалидни колички ще получат пари от нашия, общия бюджет, а не на Борисов бюджета, ще видим какви нещастници сме. Защото това е трябвало да стане отдавна. Оставили сме редица правителства да не се грижат за най-слабите в обществото. И ние, силните, не ходим на протестите им, а трябва да протестираме вместо тях, защото те нямат нерви, време и средства дори да се придвижат до площада. Трябва журналистиката, служеща на обществото, да се сети къде минава границата между общество и държава и как да осигури чуваемост помежду им. Много отдавна обществото е трябвало да поиска от държавния бюджет пари за средствата, без които нито един родител не може да се движи с детето си.
Ако Бойко Борисов не е длъжен да знае, че БНР е и културна институция, то БНР и БНТ са длъжни да му напомнят всеки ден, че да си в позицията на здраво и силно мнозинство, е огромна отговорност, защото взимаш решения за малцинствата. Особено когато става дума за деца. И възможно ли е журналистите да пишат новини за хората, а не за правителствата.