Петър Колдамов (1948 - 2018)

 

На 5 май църквата „Света София” бе препълнена. Измежду събралото се множество можеха да се видят представители на три балетни поколения. Балетната ни общественост изпращаше един от най-любимите си колеги. „Животът е кратък, изкуството – вечно”, гласи древната римска мъдрост, а съдбата на големия ни артист е вярна илюстрация на тази сентенция. Много изпълнители казват „Балетът е моят живот”. Петър Колдамов не бе сред тях, за него балетът бе единственият и най-истинският му живот. Артист, педагог, творец, но на първо място човек – всеотдаен, пословично трудолюбив и трудоспособен, енергичен, безупречен професионалист, с най-невероятното чувство за хумор… въплъщение на самия живот. За всички, които имаха щастието да го познават, той бе пример за пълноценно и смислено живеене, в чийто център бе служенето на красотата. Съзнанието за мисия е характерен белег на истински големите в изкуството.
Като артист и педагог, Петър Колдамов е продукт на три школи – българската, кубинската и руската. Като ученик в класа на Крум Янков в Държавното хореографско училище, той специализира в Хавана, където завършва обучението си. По-късно, като артист в Софийската национална опера, се усъвършенства в Киев, а и често работи с гостуващи руски педагози. Така Петър Колдамов се оформя като творец, за когото не съществуват аксиоми в изкуството, а високи критерии. През целия си живот той не загуби най-важното качество за един творец - любопитството към новото, съзнанието, че нищо не е веднъж и завинаги. Петър Колдамов обичаше да общува с артисти от цял свят и имаше способността да наблюдава и да се учи. Точно затова беше артист, който се развиваше и надграждаше с всяка следваща роля, но търсещата му природа се изяви най-пълноценно в педагогическата му работа. Повече от тридесет години Петър Колдамов бе преподавател по класически танц и дует в Националното училище за танцово изкуство, а времето, в което бе художествен ръководител на отдел „Класически танц”, бе сред най-ползотворните в развитието на специалността. Обучил е поколения артисти, които танцуват по цял свят. Неговите възпитаници са сред първите солисти на националните ни балетни театри. Неуморно и всеотдайно той предаваше опита и знанията си на младите поколения и развиваше традицията на българската балетна школа. Безценно негово качество бе да превръща каторжния труд в балетната зала в забавление, смехът неизменно присъстваше в занятията, а трудностите вървяха ръка за ръка с атмосферата на творчество. Трудно е да се повярва, че този кипящ от живот и енергия човек вече не е сред нас.
Човекът на изкуството живее чрез делата си, а с творческото си дело Петър Колдамов написа златни страници в историята на българския балет.
Светла да е паметта ти и лек да е пътят ти към звездите, Маестро!
Мария Русанова