Снимки с (не)познати

 
Инна Пелева. „Георги Марков. Снимки с познати”. Издателство „Кралица Маб“, С., 2017
 
Да се пише за живота и смъртта на най-известния дисидент в българската история започна да става банално: множество книги с документи, спомени, свидетелства, литературни изследвания, дори романи се появиха през последните двайсетина години. Какво тогава би могло да накара „един почтен работяга хуманитар“, както Инна Пелева определя себе си, да посегне към тази свръхекспонирана тема? Някои отговори се виждат сами: липсата на консенсус в написаното до този момент, предизвикателството да оставиш своя пътека в разчитането на един важен проблем… За авторката на тази книга обаче има и друга страна: да говориш за себе си, да изговориш собствения си опит през фигурите на Георги Марков и на онези хора, които е срещал по своя път. Оттам именно тръгва Инна Пелева, известна като авторка на литературоведски книги с провокативен характер. След всичко написано, което претендира за „обективен“ поглед, което развенчава или обратно, сакрализира фигурата на Георги Марков, се появява изследване, говорещо умерено и разумно от гледната точка на човек, който е изживял социализма като „спокойна, домашна, недраматична и негероическа съпротива“ в семейна среда.
Този „негероичен“ поглед е заявен още в избора на жанров подход: изследването е замислено като почти семеен албум със снимки на познати от близкото минало. На преден план: Марков и Цветан Марангозов, Марков и Цветан Стоянов, Марков и Вежинов; на заден – множество групови портрети, уловили в кадър нравите на българската интелигенция от втората половина на XX век. Литературното възпитание на авторката е нескриваемо; препратени сме ако не към Захари Стоянов, то към Вазов с неговата „галерия от типове и нрави“ на български чичовци, само че не в турско, а в социалистическо време.
Всеки, който е писал за Георги Марков, се е изправял пред необходимостта да събере на едно място двете половини на образа, който битува в колективната памет. Между писателя-галеник на държавната власт и трагичния мъченик-дисидент остава зев, дълбока пукнатина, незапълнена до този момент от нито едно обяснение. В крайна сметка защо наистина Джери напуска България? Цял трактат с най-различни отговори може да се напише по този въпрос. Пелева подхожда към ситуацията като към „двусъставен феномен“. Нека да си представим стара снимка, скъсана по средата на две. Най-лесно е да прикрепим двете парчета; ще имаме някаква цялост, но ръбът между парчетата ще съпровожда нашия резултат. Пелева е подходила иначе: тя връща обекта на своя портрет назад във времето, когато снимката още не е направена. Оглежда го от всички страни, кара го да заеме различни пози, разполага го в центъра на групи от хора и едва тогава снима в портретен план – вече във финалните страници, когато завързва на възел всички сюжетни линии, прокарани, разклонени, разпилени до този момент. Звучи като много работа и наистина е така. Най-напред по отношение на проучения материал: неизбродно поле с документи из писмената култура на България от 50-те години до днес. Инна Пелева е изследовател, който не оставя непроучени кътчета на своята тема, тя работи последователно, методично и всеотдайно. Виждали сме го и в предходните книги, но този път стремежът към всеобхватност като че ли кулминира. Такова количество информация има в тези триста страници голям формат, че читателят в един момент се чувства надхвърлен, стъписан и сякаш изгубен в Броселиандовата гора на Цветан Стоянов. Виждам поне три книги вътре в това словесно тяло: една за самия Марков, друга като социология на българската интелигенция от времето на държавния комунизъм, трета като изследване на биографичната тема в българския роман. И в същото време добре познавам изкушението на всеки, включително на литературния, историк да изразява своето въодушевление пред ново откритие, да споделя усещането за важност на всяка тухличка от цялостния градеж.
Книгата на Инна Пелева не предлага сензационни разкрития, не подхвърля неочаквани хипотези. Тя изгражда подробен и цялостен разказ за житейските обстоятелства и душевните преживявания на своя герой. И най-хубавото, най-умело постигнатото в този разказ е постепенното, бавно, „разпластено“ развитие на централния образ. От глава в глава, от снимка в снимка се натрупват нюанси на неговото поведение, пози на публичното присъствие, промени в емоционалното състояние… Отхвърляйки опита да сглоби един-единствен отговор-обяснение на феномена творец-дисидент, изследването на Инна Пелева внушава усещането за сложност и противоречивост зад традиционно идеализираната, възвишено монументализирана фигура на всеки национален герой.