Пропусната възможност

 
„70 години Национална галерия. Европейски диалози“, Национална галерия, филиал Двореца, 26 април – 27 май 2018 г.
 
Националната галерия отбелязва 70-годишния си юбилей с изложба, включваща произведения от нейната колекция, участвали в различни представителни изложби на българско изкуство в чужбина от 50-те години на миналия век до наши дни. Заглавието на изложбата ясно посочва намерението на организаторите да покажат международното присъствие на институцията и нейните усилия за популяризирането на българското изкуство в Европа. Изложбата несъмнено е и опит да се свърже юбилеят на галерията с българското европредседателство и културния календар на столицата и страната, подчинен на това събитие. Тя е спечелила финансиране от Национален фонд „Култура“ в извънредната сесия за проекти, свързани с европредседателството. С други думи, изложбата е и реакция на определена политическа конюнктура, което ме кара да мисля, че старите навици от времето на соца не са преодолени. Съмнявам се, че музеите във Виена са съобразили концепцията на някоя от изложбите си през 2018 г. с факта, че Австрия ще поеме европредседателството през втората половина на годината.
Всъщност, идеята на изложбата е много плодотворна. Би било наистина интересно да се види историята на представянето на българското изкуство в чужбина от страна на Националната галерия, като по този начин се проследят промените в представите за него, в идеите за неговото развитие, в оценките за значимостта на едни или други тенденции, течения, автори, творби... Не по-малко интересно би било да се проследи как определени политически и идеологически промени влияят върху представянето на изкуството от страна на една държавна културна институция. И не на последно място, да се проследят реакциите на медиите, критиците и публиката в страните, където са представени тези експозиции. За съжаление, изложбата не е успяла да разгърне и реализира всички тези потенциални възможности.
„Европейски диалози“ включва 76 произведения, подбрани от 40 изложби от общо над 200 представяния на колекции или отделни произведения, собственост на Националната галерия. Това е твърде недостатъчно, за да се създаде наистина добра панорамна представа за процесите, които изложбата си поставя за цел да проследи. Не е възможно с една или две картини от някоя от тези изключително амбициозни представяния на българското изкуство в чужбина да добием представа за характера на тези изложби. Освен мащаба, и подборът на произведенията в изложбата е крайно проблематичен. Не е ясно, например, защо в изложбата са включени живопис, графика, рисунка, иконопис, декоративно-приложни изкуства, но скулптурата отсъства, въпреки че е била солидно представена в някои от най-големите изложби на българско изкуство в чужбина през 70-те и 80-те години на ХХ век.
По-голямата част от историята на Националната галерия е протекла в тоталитарна държава, която, особено в първите десетилетия след установяването на комунистическия режим у нас, налага строг идеологически контрол над изкуството и културата. След 60-те години на ХХ век този контрол отслабва, но никога не изчезва напълно. През 70-те и особено през 80-те години доминиращата държавна идеология постепенно се променя и върху официалната комунистическа е присаден национализъм с мистични нотки. Това е и периодът на особено интензивно представяне на българска култура в чужбина. Цялата тази политико-идеологическа динамика засяга пряко държавните културни институции, включително Националната галерия, и без съмнение се отразява в изложбите на българското изкуство в чужбина. Нищо от тези процеси не се вижда в експозицията. Изобщо не става ясно какъв е общият облик на българското изкуство, който тези изложби конструират, кои са били централните произведения и автори в тях и т.н. Дори посетител със скромни познания за епохата трудно ще бъде убеден, че в центъра на изложба на българско изкуство в Москва през 50-те години на ХХ век е стояло платното „Селянки на пазар“ на Антон Митов.
Другият основен проблем на изложбата е липсата на информация, която да осигури на посетителя липсващия контекст. В изложбата може да се види карта на Европа с обозначение на градовете, където са гостували изложби с българско изкуство или отделни произведения от колекцията на Националната галерия. Има и списък на тези изложби в хронологичен ред. Има също така кратък текст на Бистра Рангелова, зам.-директор на НГ, с обяснение на концепцията на изложбата, разхвърлян в отделните зали, както и репродукции на каталози на някои от изложбите. Това е. Нищо, дори съвсем кратка информация за историята на Националната галерия, нито списък с имената на нейните директори и екипи. Няма никаква информация за изкуствоведите, които са подготвили някои от най-големите изложби на българското изкуство в чужбина. Няма никакви откъси от придружаващи изложбите текстове. Най-важното – няма никакви отзиви за тези изложби в масовите медии и специализираните издания за изкуство и култура в страните, където те са били представени. Изложбата се казва „Европейски диалози“, а точно диалогът липсва в нея. Вместо мащабна изложба с изследователски характер, с културно-историческа насоченост, се е получила миниизвадка на постоянната експозиция в Квадрат 500.