Материали от архива на Лазар Николов

 

Огласяването на документи от личния архив на големия български композитор Лазар Николов, един от малцината, които отказаха да се влеят в колективния социалистически реализъм на Съюза на българските композитори, е събитие с изключително значение за музикалната ни култура, по-широко – за цялата ни хуманитарна култура, още по-широко – за създаване на условията, без които културата е изобщо невъзможна.
Книгата съдържа протоколи от заседания на комисии, „производствени събрания“ (според понятийния апарат на времето), назидателни писма до композитора, негови официални изложения до музикалните институции и писма до ръководителите им с отправяни въпроси и привеждани аргументи, непубликувани отзиви за творчеството на близките му композитори, публични изказвания, спомени, бележки за собственото му творчество...
Уж знаем за репресиите, за показните линчове, евфемистично наречени „обсъждания“, за отказите, доносите, страха… Но всичко това се предава устно, както е присъщо на една фолклорна традиция и както не подобава на цивилизованите нации. Толкова повече е важно това издание като писмено съхраняване на паметници, като дан в построяването на корпус от извори, като историографска литература. В аспекта на последното е обстоятелството, че то вече е включено в актуалната библиография към учебните програми по история на българската музика, с което се спомага за утвърждаването на новата парадигма в музикалната ни наука.
В предговора към книгата съставителят проф. д-р Юлиан Куюмджиев отбелязва ЛазарНиколовата „изключителна последователност в отстояването на професионалните принципи в условията на идеологизация и властови натиск“ и уточнява, че желание на съпругата на композитора преди смъртта й през 2017 г. е било тези документи да бъдат издадени самостоятелно. Привеждайки в изпълнение това желание-завет, Куюмджиев за втори път прави своя принос към публикуването на извори за Лазар Николов: през 2005 г. той състави и издаде том с писма между него и Константин Илиев – двамата композитори, които проправиха пътя на българската Нова музика и с това защитиха принадлежността й към музиката на европейското човечество.