Жерар Женет (1930 – 2018)

 
На 11 май 2018 г., малко повече от година след своя близък колега Цветан Тодоров и месец преди да навърши 88 години, Жерар Женет си отиде от нашия свят. Отиде си „една фигура на литературата” – така „Либерасион” съобщи за кончината на едно от най-влиятелните имена в литературната наука от средата на ХХ в. до наши дни. Не би могло да бъде по-вярно казано. Женет беше, е и ще остане „фигура на литературата” в уникален, строго негов смисъл. Авторът на „Фигури” (I, II, III, IV, V) стои и ще стои непоклатимо на своя пиедестал на същински пророк на наратологията – дисциплината, чийто кръстник е Цветан Тодоров. Едва ли някой днес би могъл да си представи сериозна литературно-теоретична образованост, която не включва задълбоченото познаване на трудове на Жерар Женет като „Увод в архитекста” (1979), „Палимпсести” (1982), „Нов дискурс на разказа” (1983), „Прагове” (1987), „Фикция и дикция” (1991), „Творбата на изкуството” (2010) и др.
Син на парижки текстилен работник, Женет напуска Френската комунистическа партия през 1956 г. в отговор на съветските репресии в Унгария. Основател, заедно с Цветан Тодоров и Елен Сиксу, на списание „Поетика”, ръководител на поредица със същото название към авторитетното издателство Seuil и дългогодишен университетски преподавател, той, по думите на журналиста и писателя Филип Лансон, предостави инструменти за четене на всички онези, които не се задоволяват с разтварянето на литературните текстове в биографията на автора и в историята на идеите, даде им „чука и наковалнята на теорията” и им посочи, заедно с Ролан Барт и неколцина други, че, „ако не фикция, то литературният анализ може да бъде творчество”[1]. Невероятната терминологична изобретателност на Женет, тънките му наблюдения върху формите и смисъла на дискурса и на междутекстовостта, разработените от него жанрови класификации, размисълът (в по-късните му трудове) върху проблемите на естетиката, както и неговите прочити на творчеството на автори, като Пруст, Стендал, Маларме, Монтен, Флобер, изградиха епоха в историята на литературното познание. А книгите, които той издаде през последните десетина години, разкриха една малко неочаквана и много привлекателна негова страна. В Bardadrac (2006), Codicille (2009), (2012), Epilogue (2014), и Postscript (2016) под формата на личен речник са събрани спомени, размисли и очарователни с хумора и иронията си хрумвания. Според този речник, наратологията е „пагубна псевдонаука, чийто жаргон отврати от литературата цяло поколение неграмотници”, а думата пруститутка означава „кокотка, която търси изгубеното време”. А обяснението на понятието възрасти или епохи (âges) в книгата Apostille започва по следния начин: „Също както Камю искаше да си представи Сизиф щастлив, аз бих желал да си представя Дон Жуан влюбен”. И това не е единственото място в творчеството на Женет, където той се показва заинтригуван от опита на свой събрат по перо да си представи някого щастлив. Есето „Маларме щастлив?”, включено във „Фигури I”, е вдъхновено от желанието на Жан-Пиер Ришар да покаже Бодлер щастлив.
С тъга от това, че вече не е сред нас, и с благодарност за всичко създадено от него, бих искала и ние сега да си представим Жерар Женет щастлив.
 
Миряна Янакиева


[1]Lançon, Ph. Gérard Genette, mort d’une figure de la littérature. Libération, 11 mai 2018 http://next.liberation.fr/culture/2018/05/11/gerard-genette-mort-d-une-figure-de-la-litterature_1649057