Ад и подвиг

 

„Собибор“, 2018, Русия, 110 минути, режисьор Константин Хабенски, продуценти: Елмира Айнулова, Глеб Фетисов, Мария Журомска, Мария Михайлова; сценарий: Константин Хабенски, Александър Адабашян, Анна Чернакова, Иван Василиев, Андрей Назаров (по книгата на Иля Василиев „Александър Печорски: пробив в безсмъртието“); оператор Рамунас Грейчюс, художник Юргита Гердвилайте, костюми Гулнара Шахмилова, музика Кузма Бодров, в ролите: Константин Хабенски, Кристоф Ламбер, Фелисе Янкел, Дайнюс Казлаускас, Мария Кожевникова, Иван Злобин и др.
Разпространява БЕАТУМ ООД
Премиера в България – 17 май в кино „Люмиер“
 
Като много други талантливи актьори, и руснакът Константин Хабенски (1972), изиграл доста важни роли в киното, реши да се пробва като режисьор. При това, не в съвременен филм, а в мащабна историческа драма, посветена на малко известния концентрационен лагер Собибор в Полша по времето на Втората световна война. И още – изпълнява главната роля на руския евреин Александър Печорски, лейтенант от Съветската армия (1909-1990).
Стотици евреи от Полша, Белорусия и Холандия прииждат с влакове в Собибор през октомври 1943. Посреща ги почти ласкав глас, който ги уведомява, че ги чакат приятни дни, но първо трябва да минат през банята. Знае се какво им предстои. Сред първите жертви на газта е хубавата полякиня Хана (Михалина Олшанска), чийто съпруг се спасява, защото е бижутер – немците търсят занаятчии. Под командването на смръщения Карл Френцел (Кристоф Ламбер), есесовците издевателстват над концлагеристите без умора. Толкова се разпищолени в изтезанията, че на моменти филмът заприличва на зловещ фарс с препратки към Римската империя.
По това време също смръщеният Саша с почти неизменно мръсно лице (Константин Хабенски) попада в Собибор като пленник. В началото евреите странят от него, защото го смятат за предател. И все пак, той съумява да им внуши доверие и да организира за три седмици бунт на 14 октомври 1943 – единственият успешен в концлагер. Сдобиват се с оръжие, след като избиват 11 от есесовските офицери и неколцина от украинските охранители. Както казва един от героите, 15-годишният Шломо (Иван Злобин), „Научиха евреите да убиват“. Разбира се, само близо 60 от побягналите през минираното поле оцеляват, но събитието е уникално с подвига на свободния дух. След това немците срутват лагера до основи.
Слоганът на филма е „Подвиг, който сме забравили“. Заснет е предимно в Литва, където са построени декори по чертежите на участниците в археологическите разкопки в Собибор. Проследяват се отношенията между евреите, между нацистите, между евреите и нацистите, между мъже и жени, между момченце и кон... Изградена е атмосферата на гибелност - с нажежаване на напрежението и оскъдна музика. Има няколко ефектни епизода, където изпъква мъжеството на Саша. Но, като цяло, филмът е вълнуващо заснет, ала неравен. Изкуствено стоят любовните отношения на Саша с Люка (Фелисе Янкел), както и тези на красавицата Селма (Мария Кожевникова) с нейния непохватен Лео (Дайнюс Казлаускас). Повечето актьори са патетични, а финалите – поне три.
Всъщност, на тази тема има и друг игрален филм – британско-югославският телевизионен „Бягство от Собибор“ (1987) на Джек Голд с Рутгер Хауър и Алън Аркин, създаден по едноименната книга на Ричард Рашке. През 1989 Павел Коган и Лили Ван ден Берг (родителите й са загинали в този лагер на смъртта) създават съветско-холандския документален филм „Въстанието в Собибор“, през 2001 е направен „Собибор, 14 октомври, 16 часа“ на французина Клод Ланцман, а през 2013 - „Собибор. Непокорените“ на руснака Сергей Пашков.
Режисьорският дебют на Хабенски има световна премиера в Полша и се разпространява по целия свят. Смисълът от него е по-скоро социален, отколкото художествен – все пак, сърцато възражда важна част от историята на Втората световна война. Пък и е видим опит за помирение между Русия и Полша. Хабенски споделя в интервю: „Темата ми предложиха продуцентите. Не си мислете, че съм имал сто сценария и сто предложения. Не, това беше конкретно. Да, темата е сложна и повече от драматична. Но, ако се опитваш да разказваш за хората, във всеки жанр и във всяка история темата неизменно ще бъде сложна. Именно за хората. Затова във филма, в пиковата граница на човешките възможности, ми се стори, че мога да фантазирам и да почувствам нещата по-дълбоко и разнообразно, отколкото в обикновена мелодрама“.
Колкото и да е старателен и хуманистичен режисьорският опит на Хабенски, „Собибор“ е семпло упражнение в контекста на съкрушителния унгарски дебют на Ласло Немеш „Синът на Саул“ (вж. „Култура“, бр. 15 от 2016). Със своята мощ той омаловажава филмите за Холокоста. Макар че всеки има право да снима каквото му е на сърце. Все пак, Хабенски е много по-ценен като актьор.