Музикален клип – шамар за Америка

 
Миналата събота актьорът Доналд Глоувър, станал известен с изключително успешния си сериал „Атланта”, започна приветствения си монолог в легендарното американско телевизионно предаване Saturday Night Live с предупреждение: „Аз съм актьор, автор и певец”. Малко след това 34-годишният афроамериканец допълни: „И вече има хора, които ме смятат за тройна заплаха.” Тази иронична самооценка се прие като намигване към публиката, харесваща интелектуалния хумор в Saturday Night Live. Но когато малко след това Глоувър представи новия си музикален видеоклип, стана ясно, че не е имал намерение да подценява собствените си умения – напротив. Той в действителност представлява тройна заплаха, защото е наистина добър и в трите изброени сфери.
Видеоклипът му „Това е Америка”, разпространяван с псевдонима „Инфантилно Гамбино”1], разказва историята на афроамериканска Америка през 2018 г., разкъсвана между крайно отчаяние и защитния психологически механизъм - изтласкване. За какво става дума? Хора умират, танцуват, пушат джойнт. Виждаме както случващото се в страната, което ни предават по новините, така и онова, което американските граждани предпочитат да не видят. Както бели, така и черни. Става дума за афроамериканската култура; кръвопролитията, толерирани от държавата; и слепотата, която американците доброволно са си причинили. „Това е Америка” е четириминутна социална критика, която е с толкова сгъстено послание, че причинява болка.
Началото е съвсем безобидно. Гигантско празно хале с един червен стол, върху който е оставена китара. Появява се афроамериканец. Сяда и започва да свири. Настроението е ведро, въпреки необичайната обстановка. След известно време камерата се завъртва около китариста и ни дава в близък план скрития до момента Доналд Глоувър. Той е гол до кръста, а надолу е облечен със светли панталони. Започва да танцува, като тялото му се извива в страстни движения. В същото време лицето му е разкривено в ужасяващи гримаси. За миг виждаме дясното му око гротескно изцъклено, сякаш изскочило от очната кухина. А може би просто някой трябва да го удари, за да се възстанови хармонията между танцуващото тяло и лицето.
Изпълнението напомня на така нареченото „Минстръл – шоу” – комедийно шоу от началото на XIX век, при което белите американци се надсмивали над афроамериканците, като боядисвали лицата си с черна боя и започвали да имитират традиционните им танци. Спорадично, афроамериканците също били принуждавани да излизат на сцената, за да забавляват по сходен начин публиката на белите.
Изведнъж танцуващият Глоувър се оказва в един кадър с китариста. Китарата му е изчезнала, а човекът седи с нахлузен чувал на главата. Глоувър изважда оръжие от колана си и с вълнообразно движение на тялото - ала карикатурите на Джим Кроу от XIX век, осмиващи стереотипите на средно интелигентния афроамериканец, – се приближава до седналия мъж. Само след няколко секунди Глоувър стреля в главата му. После се обръща към камерата с думите „Това е Америка”.
Тази първа сцена е също толкова плакатна, колкото и заглавието на песента. По-точно би било тя да се нарече: „Това е Америка. Брутална. Кървава. Грозна.” Самите автори на клипа са спокойни и не се плашат от контрареакции, защото знаят как да се защитят. Един от начините им да се оправдаят е с „колегата” на Глоувър – рапърът Кание Уест, който наскоро нарече Доналд Тръмп свой „брат”. Това би означавало, че всеки президент, който е ухажван от крайната десница в САЩ, е негов близък роднина. Преди няколко дни Уест още веднъж предизвика обществен смут, след като по повод историческия факт - 400-годишното робство на чернокожите - заяви пред американското клюкарско списание TMZ: „400 години робство – толкова продължително време! Звучи ми като да е било техен избор”.
И докато мнението на Уест за робството може да се подмине като скандален пост в туитър, то твърдението му, че е брат на президент - расист може да се възприеме като истински „арт-преврат”. Достатъчно е да си спомним примера на германския инсталационист Йозеф Бойс, който в продължение на три дни се затваря в стая с див койот. Целта на Бойс е да го превъзпита, превръщайки го в същество, способно на толерантност към другите. Но ако вие смятате, че подобен артистичен способ е прекалено налудничав, то вероятно бихте се задоволили със заучения метод: разтърсване – преработване. Или накратко регистрирате реакцията, която сте провокирали, до момента, в който положението отново се нормализира, и си продължавате нататък. Такъв бе принципът, по който функционира закачката на Кание Уест с брата в Белия дом.
Такива провокации могат да направят света по-лесен за понасяне, но не и по-добър.
Те именно провокират Доналд Глоувър да бъде безпощаден въввидеоклипа си. В YouTube „Това е Америка” има над 18 милиона гледания само за първите 48 часа, а туитър прелива от хвалебствени коментари като например за сцената с госпъл хора...
Първоначално хористите пеят и танцуват и нищо не обещава мрачния финал с изключение на напрегнатите им лица. Очите им са изпъкнали, а усмивките – замръзнали. Те объркват зрителя дали не е попаднал случайно на Get Out - номинирания за Оскар филм на ужасите с домашни прислужнички – афроамериканки. Последната сцена от филма представлява кърваво приключилото посещение на афроамериканеца Крис при родителите на бялата му приятелка. По същия начин „приключват” и хористите в музикалния клип. Героят на Глоувър ги покосява с картечница. Това е алюзия с клането от юни 2015 г., когато загинаха афроамериканци в църква в Чарлстън, Южна Каролина.
Четириминутният клип е пълен с намеци за престъпления от омраза към различните. (На сайта Mashable може да се намери подробна информация за всички скрити послания в клипа – и за ездача върху белия кон, и за самоубиеца на заден план, и за подаването на оръжието върху червена кърпа.) В САЩ системното насилие, извършвано от белите полицаи срещу афроамериканците, обикновено не е включено в официалната статистика. Това е и една от причините Глоувър да се наеме да му направи „музикален” опис.
Камерата се завъртва над група младежи афроамериканци, които заснемат с телефоните си драмата на танца и смъртта, блестящо режисирана от Глоувър. „Това е „celly”[2], пее 34-годишният изпълнител. „Това е инструмент” – отговаря му хорът. Определянето на смартфона за „инструмент” е свързано със случая на застреляния тази пролет афроамериканец Стивън Кларк. Първоначално полицията обявява, че 22-годишният мъж пръв е посегнал към оръжието си („инструмент”) и заради това е открила огън по него. В действителност, Кларк е държал в ръката си мобилния си телефон. От друга страна, при подобни инфарктни ситуации смартфоните могат да бъдат използвани като „оръжие” в съда, защото благодарение на тях се достига до истината. По този повод посланието на Глоувър към афроамериканците е да не се оставят насила да бъдат изтръгвани от скромния си живот, а да снимат...
Но дали танцовите сцени, препратките към популярните афроамерикански културни ценности, госпъл хора и филма Get Out могат да бъдат разглеждани като обвинение срещу бялата част от населението на Америка, отминаваща с безразличие и с тягостно мълчание всеки случай на убит по грешка амфроамериканец?
Отговорът зависи от самия Глоувър – от желанието му да наложи едно или друго послание. Но думите му не звучат многообещаващо. Както стана ясно от телевизионното предаване Saturday Night Live, което се излъчва в Ню Йорк: „Толкова е хубаво да се завърна. Най-вече защото съм богат. Сериозно. Препоръчвам ви го. Да се завърнете, когато станете по-богати.”
Йохана Брукнър, Ню Йорк
Зюддойче цайтунг, 10.05.2018
Превод от немски Теодора Георгиева


[1] Гамбино - американска мафиотска фамилия. В Ню Йорк тя е сред петте, управляващи организираната престъпност в града.
[2] Celly – на младежки жаргон означава клетъчен телефон.