Докато обсъждаме
методологията...

 

Всяка година чакаме „Репортери без граници“ да обяви на кое място в класацията сме. Оглеждаме се, коментираме методологията, обуваме гащите и продължаваме.
Долу горе същата груба ситуация видяхме и в НС при обсъждането на годишния доклад на СЕМ за 2017 г. Телевизия СКАТ и Канал 3 излъчваха директно случващото се в парламента по време на дебата. Дебатът обаче не беше за годишния доклад на СЕМ, а за на кой каквото му хрумне около медиите.
Депутатите не питаха дали СЕМ има достатъчно ресурс и достатъчно средства да изпълнява функциите си на регулатор. Нито какво следва от решенията и становищата му.
Депутатите от БСП коментираха защо председателят на регулатора иска служебна кола от БНР. Видяха, не без основание, проблем в това генералният директор да дава нещо на този, който го регулира. Видяха още по-съществен проблем в назоваването „държавни медии“ и поправиха управляващите, че БНТ и БНР са „обществени“ по статут. После Павел Шопов от трибуната на патрио-партиите обвини БСП в цензура и ги обяви за псевдорусофили. Стана една депутатка от центъра и им се скара, че са превърнали обсъждането на доклада на СЕМ в мерене на русофилство. Павел Шопов обаче настоя СЕМ да има позиция за това, че на 9 май Таско Ерменков от БСП бута репортера на телевизия „Алфа“ Николай Караколев, докато задава въпрос на Корнелия Нинова.
Телевизия „Алфа“ е телевизия на депутат от партийна сила, която от години е в НС. СКАТ и „България 24“ са телевизии на други двама депутати. Нито една от тези телевизии не обявява себе си пред зрителите като партийна телевизия. Това обединение от трима телевизионни притежатели или тв съратници участва в коалиционното управление на България заедно с ГЕРБ. Нека премиерът Бойко Борисов да продължи по време на баните си да пита дали контролира медиите у нас, след като трите влъхви в коалиционното му правителство имат телевизии с проправителствено телевизионно съдържание.
Тома Биков, депутат напоследък от ГЕРБ (бивал е привърженик и на други сили), обяви от трибуната на събранието, че „Репортери без граници“ имат проблем в методологията. Управляващият депутат не смятал класацията за меродавна, тъй като в Малта убили разследваща журналистка, в Словакия разстреляли разследващ журналист и приятелката му, но и Малта, и Словакия са напред в класацията. Прав е, но само ако всички сме късогледи и зад дървото не виждаме гората.
В същото време, депутатът Биков не се зачуди защо Чехия и Унгария, че и Полша са напред в класацията. Защо журналистите в държави, в които премиер и президент имат контрол върху медии под една или друга форма, са по-напред от България, в която премиерът твърди, че няма медии, а президентът не може даже член на СЕМ да си избере, без да чака НС една година да избере своя… На пръв поглед, всичко изглежда перфектно откъм собственост, особено след като „Ню Бояна“ купи половината от публичния образ на депутата Делян Пеевски.
Въпреки многолюдните протести, Полша и Унгария връщат с бързи стъпки контрола върху обществените медии и постепенно изчезват страници на опозиционни издания. В Чехия президентът заплашва журналистите, а премиерът в оставка използва медиите, на които е собственик, като платформи на политически и икономически интереси.
Но българските депутати не се учудват защо журналистите в тези страни не разказват за този властови монопол. Ясно им е, че засега класацията „Репортери без граници“ показва една единствена ценност, останала на журналистите у нас – възможността поне пред чуждата неправителствена организация да разкажат какво е да си журналист в България. „Репортери без граници“ показва, че в Чехия, Словакия, Малта, Полша тази битка може би е изгубена, но депутатът Биков едва ли ще може да даде обяснение на още един факт – у нас за разследвания като тези в Малта и в Словакия не можем и да мечтаем.
Докато обсъждаше методологията на класацията, Биков обясни, че СЕМ е функция на парламента. После разбра грешката си и я поправи: Не функция, ами се избира от парламента.
Толкова за независимостта на регулатора на електронните медии! Депутатите са го отписали като независим. Остават печатните издания. За тях премиерът Борисов заяви, че ще помисли дали пощите могат да поемат разпространението на вестниците… Държавата в лицето на изпълнителната власт ще спаси свободата на разпространение на печата от монопола на един депутат. Понеже ГЕРБ може би няма достатъчно депутати в НС, които да гласуват закон, чрез който да се разреши проблемът с разпространението на вестници? Национализирането на разпространението е привидяно като по-добрия вариант.
А като заговорихме за разпространение, какво става с проблема с мултиплексите за цифрово разпространение на телевизии у нас?