Потапянето на Вендерс

 

„Потапяне“ (Submergence), 2017, Германия/САЩ, Франция/Испания, 112 минути, режисьор Вим Вендерс, продуцент Камерън Ламб, сценарий Ерин Дигнам (по романа на Джонатан Ледгард), оператор Беноа Деби, музика Фернандо Веласкес, в ролите: Алисия Викандер, Джеймс Макавой, Селин Джоунс и др.
Разпространява Арт Фест
 
След като Вим Вендерс представи лично „Потапяне“ на София филм фест, филмът вече е по екраните. След „Всичко ще бъде наред“ (вж. „Култура“, бр. 10 от 2016), легендарният немец отново ни предлага меланхолично кино, заснето от прекрасния оператор Беноа Деби, но този път е екранизация на любовен роман, изследващ бедствията на съвременната цивилизация – от тероризма до кислорода. Неуморимият и неравнодушен Вендерс не престава да се интересува от глобалните проблеми.
Даниел Флиндърс (Алисия Викандер) е биоматематик със смесен произход, вкопана в заниманията си с океана и теорията си за произхода на живота. Предстои й да се потопи на дъното със съоръжение, подобно на жълта подводница. Джеймс Мор (Джеймс Макавой) е симпатичен шотландец, който знае арабски и работи за британските тайни служби в борбата със световния тероризъм. Срещаме го в гнусна тъмница, пленен в Сомалия.
Флашбек ни запраща в луксозен уединен хотел в Нормандия, където двамата се срещат и влюбват, подготвяйки се за своите мисии. След няколко дни и нощи заедно се разделят. Но любовта не им дава мира. Даниел се побърква от мисли за Джеймс, защото не отговаря на съобщенията й. И споделя с колегата си „За първи път се чувствам самотна“. Джеймс пък, пребиван и лашкан по дупки, в примитивна болница или в окови на океанския бряг, непрестанно се стреми към нея.
Но някак не вярваш на тази любов – стои декларативно, липсва химия, думите за живота и смъртта, макар и красиви, увисват, колкото и обаятелни да са двамата актьори. Героите им не просто са от два различни свята – душите им така и не успяват да се сближат, за сметка на телата. А енигматичните научни термини, които непрестанно изрича Даниел, задръстват и без това мудното действие. Така че мелодрамата, която би трябвало да е в основата на филма, направо е прогонена. Не особено убедителни са и епизодите с научните изследвания на Даниел, но затова пък изтезанията на Джеймс в Сомалия, тичащите босоноги дечица, разговорите му с доктора-джихадист или местните изстъпления са показани достоверно. За океаните да не говорим – Вендерс е омагьосан от тяхното величие. Всъщност, като че ли водата много по-силно го привлича, отколкото любовта на Даниел и Джеймс. За разлика от силното излъчване на шотландеца Джеймс Макавой с чаровната му усмивка, отривисти жестове и вглъбен син поглед, шведката Алисия Викандер е хубава, ала доста по-постна от Каролина-Матилде в датския филм „Кралска афера” (2012) на Николай Арсел или Герда Вегенер в американския „Момичето от Дания” (2015) на Том Хопър. И музиката е прекалено патетична и обилна. Иначе филмът е заснет вълшебно - от едрите планове на актьорите, през спиращия дъха нормандски бряг или безкрайните пясъци на Сомалия до океанската флора.
След като ревизира митичния „Париж, Тексас“ (1984) с копнежно-ироничното road movie „Не ме търси“ (2005, вж. бр. 10 от 2006), Вендерс не успява да създаде игрален филм, съизмерим с големите му постижения от времето на Младото немско кино и след това. Колкото е извънреден и вълнуващ в документалните си произведения, като „Буена виста сошъл клуб” (1999), „Пина“ (вж. бр. 16 от 2011) или „Солта на земята“ (вж. бр. 12 от 2015), толкова в игралните е умозрителен и отегчителен. Между другото, всичките му заглавия напоследък гледаме първо на София филм фест.
Сега ни остава да очакваме новия му документален филм „Папа Франциск. Човек на думата“ (2018), показан наскоро в Кан. Очевидци твърдят, че е отново страхотен.