Заветът на Сарамаго

 
Жозе Сарамаго. „Каин”. Превод от португалски Дарина Кирчева. Колибри, С., 2018
 
След двайсет романа, множество разкази и пиеси Жозе Сарамаго умира през 2010 година. Последната книга, която издава, е „Каин“. Клишето предполага да я мислим като „последна дума“, като завет, обърнат към поколенията. Това донякъде е така, но и не е така; ще се опитам да го покажа.
Провокативната интерпретация на библейски теми не е особена новост в историята на европейския роман. Фигурата на Каин също е била вече обект на нестандартно изображение. През 1991 г. Сарамаго издава първия си библейски роман, „Евангелието според Исус Христос“ (български превод 2007), заради който е санкциониран от португалското правителство и се оттегля в доброволно изгнание. Оттогава насам, близо двайсет години, „Каин“ му е станал необходим (романът излиза през 2009). Едно – за да окръгли библейската тема, добавяйки към Новия, и преразказ на историите от Стария Завет. Друго – за да покаже, че свободата на писателя не може да бъде манипулирана чрез потребността от родина. Вторият роман е не по-малко екстравагантен от първия, остроумен, забавен, искрящ от удоволствието, с което е написана всяка страница. Наративът е буквално изплетен (или изтъкан) от няколко вида материал. Най-обилна е употребата на цитати от различни книги на Стария Завет, вмъкнати в разказа на повествователя или в мислените монолози на Каин. Попаднали в нов контекст, те са иронично разколебани, пародийно преобърнати и постигат пълна травестия на смисъла, вложен от библейския разказвач. Това обаче е само външната, видимата страна на „подигравката“ с библейския текст. Сарамаго е по-умен и по-дълбок, освен това познава модерната библеистика. Неговата цел не е просто да преобърне/отхвърли експлицитните послания на този, който е съставил Светото писание, но да извади от дълбините на текста, особено от онези места, в които архаични парчета устен фолклор са били слепени с по-късни изкази на яхвистки монотеизъм, вътрешните противоречия, мисловните несъответствия и дискурсивните напрежения, характерни за най-големия текст на западната цивилизация. Потребността да се отхвърли религията е скрита вътре в самата религия, това казва Сарамаго на най-внимателния читател, това може да бъде и неговият завет. Иначе наративът е увлекателен, направо забавен, жанрът е авантюрен роман, който проследява порастването на един герой през дълга поредица от перипетии и обрати в сюжетното действие. Каин изпълнява задачата да убие Авел така, както му е възложено в Битие. Престъплението го среща с Яхве и от този момент нататък възниква тяхното близко, интимно сътрудничество, което впрочем не е изключително, защото го познаваме от поведението на патриарсите в Древния Израел. Каин-в-бъдеще-Ахасфер става скитник във времето и пространството. През опита на героя преживяваме отново опита на Аврам да принесе в жертва своя любим син; изтребването на град Содом и спасяването на Лот; бродим из Синайската пустош с Мойсей; влизаме в Обетованата земя с Исус Навин, следим отблизо изпитанията на Йов… Героят е иницииран в сексуалната страст от една лилит (женски демон в древния фолклор) и така сме препратени към историята на храбрия Енкиду в „Епос за Гилгамеш“. (Впрочем Сарамаго никъде не употребява главни букви в изписването на собствени имена, следвайки по този начин оригиналната традиция на иврит.) Има един момент, в който започва да ти се струва, че разказът е изчерпил своя провокативен потенциал, а и той самият утихва … до финала на книгата, който преобръща историята на човешкия свят. С един последен жест на несъгласие с уредбата на света Каин настига Бог и поправя създаденото от него. А Сарамаго, в някой отвъден живот, договаря с Ницше условията по абдикирането на Бог.