Алексей Балабанов
през окуляра на близките

 
Броени дни пред 18 май, когато се навършиха 5 години, откакто ни напусна невероятният руски режисьор Алексей Балабанов (1959 -2013), журналистът и видеоблогър Юрий Дуд (1986) – украинец, роден в Подсдам и живеещ в Москва, пусна в авторското си шоу „вДудь“ по YouTube предаване за него. Нарекъл го е „Алексей Балабанов – гениалният режисьор“. В продължение на 130 минути за без време отишлия си кинематографист добре подготвеният Юрий Дуд разпитва съпругата му Надежда Василиева (художник по костюмите в някои от филмите му), сина му Пьотр, когото видяхме в последния филм на Балабанов „И аз искам“ (2012), неизменния му продуцент Сергей Селянов, актрисата Агния Кузнецова, изиграла Анжелика в шоковия „Товар 200“ (2007) и медицинската сестра в психиатричната клиника в призрачния „Морфин“ (2008), съученика му и приятел от детинство Евгений Горенбург от родния Екатеринбург, който е лекар-музикант.
Интервютата са прекъсвани от епизоди от филми, фотоси от снимачни площадки и просто снимки на Балабанов. Обсъждат се неговата пословична безкомпромисност, дразнещата му политическа некоректност, нежеланието да общува с журналисти. Опровергават се обвиненията в ксенофобия и антисемитизъм, усетени от мнозина в „Брат“ (1997) и „Братът в Чикаго“ (2000) или „Война“ (2002). Обяснява се вдъхновението му за великолепната естетски-фройдистка драма „За изродите и хората“ (1998). Акцентира се върху двете грамадни загуби на Балабанов – загиването в катастрофа на актрисата Туйара Свинобоева през 2000 г., без която завършването на филма „Река“ за прокажени в Якутия през ХIХ век е невъзможно, и лавината през 2002, отнела живота на любимия му актьор и приятел Сергей Бодров-младши и неговата снимачна група. Оказва се, че за да преживее тези адски липси, Балабанов снима с Никита Михалков и Рената Литвинова мутренската комедия „Жмичка“ (2005) и куриозната мелодрама „Не ме боли“ (2006), а две години по-късно създава „Морфин“ по сценарий на Сергей Бодров-младши, свободно екранизирал цикъла разкази на Михаил Булгаков „Записките на младия лекар“.
Всеизвестна е любовта на Балабанов към рока и руските групи, чиято музика, а и лидери снима от началото до края. Но от предаването научих, че е бил запалянко и заклет фен на „Манчестър Юнайтед“. Пьотр учи за филмов художник и признава, че когато баща му го е карал да гледа филми на Тарковски, му е било доста трудно, но днес му е благодарен. Надежда Василиева цветисто разказва за привързаността на Балабанов към клошарите. Той казвал: „По-добре с тях, отколкото с онези от Кремъл“.
Нонконформистът Балабанов е ненадминат в интерпретацията на руския абсурд в съвременното кино. Неговият шоков радикализъм в рефлексията на случващото се възприема като етическо-естетически и дори социален бум. От дебюта си „Щастливи дни‛ (1991) до „И аз искам“ Балабанов е неизменен екстремист. Уникално е умението му да потапя проблеми, ситуации, реалии и актьори в „моделирана” среда с естествено излъчване.Незаменим е Балабанов. Утешението са филмите му – младите тепърва ги откриват и немеят.
Чудесно е, че младият и амбициозен Дуд, заедно с Евгений Стаценко и операторите Сергей Фирсов, Сергей Линков и Данила Яковлев, е възкресил Балабанов в това предаване. Гледайте го.