Ходене по буквите

 

Виктор Самуилов. Нъцки. Художник Люба Халева. Редактор Екатерина Йосифова. Пловдив: Жанет 45, 2018. Цена 15 лв.
Светът на Виктор Самуилов е топъл, разбиращ, приемащ. Пък и принципен във времена на морално двусмислие и недомислие. В него детето хитрува, но не лъже. И това, веднага да заявя, са хитрините на речта, на дарбата да общуваш. Точно така, “Нъцки” е книга-диалог със съвременното дете, в която стихотворения възпроизвеждат буквално или са отгласи от диалога между него и другите, най-вече между него и възрастните, по повод бели и лудории… и растеж. В разменените виртуозни реплики ставаме свидетели на обяснения, оправдания или извинения, на малки схватки за независимост, основавани на словесните игри, на закачливостта на преносните значения и многозначността, на чудото на хумора изобщо. Щуротиите не са ли всъщност са тласък в развитието на езика, защото как можем да да ги опишем посредством неговата норма, особено ако сме от страната на “провинения”?.. Макар и лирически твърде обръгнал, поне аз неведнъж прихвах, докато четох “Нъцки” а дъщеря ми лепна комични изрази от книжките и вече ги пуска във всекидневието. Светът на Виктор Самуилов е свят на добър човек. А когато в този свят влезе Люба Халева, става книга, с която може да се похвалим навсякъде.
 
Йордан Радичков. Свирепо настроение. София: Нике, 2018. Цена 12 лв.
Старите хроники отделят особено място на едно откритие: хората, живеещи с верблюд, виждат край се бе си фантастични истории. Много странни работи са станали по времето на верблюда. Верблюдът Радичков! Може сборникът му да е публикуван през 1965 г. … Може да е предизвикал истинска белетристична революция в българската литература... Може да е анализиран от най-прецизни литературни изследователи… Може да се е превърнал в градска легенда… Но кой днес се интересува от него от него в хаврата на българските литературни амбиции, мамка му и прасе. А “Свирепо настроение” продължава да е тотално нова книга в нашата култура, скандално нова, могъща. И смешна, и страшна, и нажаляваща, и жилава, и величествена. Книга на майстор, какъвто май-май няма в съвременната литературна ситуация, която, по всичко изглежда, е забравила и за “Свирепо настроение”, и за неотдавна припомнената от същото издателство “Прашка”... Помним ли прозата на Радичков? Та нима, ако го помнехме, отвъд и отсам мита, мерките ни във възприемането на истории нямаше да бъдат по-прилични, нямаше да са израз на вторичност и упадък. “Черказките музиканти ми се оплакаха: някои били казали, ме тази духова музика трябвало вече да се закрие. В селото на всеки стълб виси по един високоговорител, а на площада висят три - за какво е тогава духова музика, едновремешна и остаряла работа! Черказката духова музика е наистина стара.” Всичко това се случва пред очите ни днес и не само за казуса с БНР става дума. Бъди невероятен, беше митичният поздрав на Радичков. За съжаление, не виждам да сме в правото да му отвърнем. Ужасно предсказуеми сме - и на нивото на писане, и на нивото на неговата рецепция. Затова и за нас Париж има почивен ден, ала не сме Гоца Герасков…