Движение Реформи в културата

 

Днес, на светлия български празник 24 май, даваме начало на гражданско движение за реформи в културата. То мобилизира съмишленици от културния сектор, за които е ясно, че такива реформи са наложителни.
За всички, които следят културните процеси, е ясно, че:
- Българската култура е недофинансирана въпреки реалния принос на културните индустрии към БВП (според международни статистики – почти винаги около и над 4%, принос, запазен дори в годините на икономическа криза 2008 - 2012). С това е нарушено конституционно право на българските граждани да се ползват от националните и общочовешките културни ценности и да развиват своята култура (чл. 54. (1) от Конституцията на РБ).
- Недостатъчното финансиране се отнася както за мизерния процент от бюджета, предназначен за култура (под 0.5% въпреки предизборните обещания на ГЕРБ за 1%), така и за недостатъчните държавни и общински фондове за културни проекти и програми.
- В хазартната сфера у нас се въртят повече от 3 млрд. лева годишно: съществуват успешни международни модели, показващи как малки отчисления от този оборот и от чудовищните приходи на хазартни босове и олигарси биха могли да решат много проблеми.
- С псевдопазарни аргументи последователно се пропилява културен капитал, разрушават се традиции, институции и културни мрежи, изграждани от десетилетия – читалища, театрални състави, оркестри, трупи, хорове, фестивали. Българската книга и книзгоиздаване не се ползват от онези данъчни облекчения, които са практика в почти всички страни на ЕС.
- Нарастват злоупотребите с българското културно наследство, движимо и недвижимо. То е далеч от добро консервиране, съхраняване и дигатализация. Самата дума «културно наследство» все повече става синоним на корупционни схеми, на приватизирани национални ценности.
- Българската култура постепенно се превръща единствено в повод за печеливши «строителни» инициативи, които източват пари от ремонти или от терени, от «реставрации» и съмнителни археологически сензации.Междувременно колекции мухлясват в депата, разпадат се картини и скулптори, гние текстил, фондовете на библиотеките не се обновяват.
- Културните инициативи на самите български граждани (т.е. онази културна енергия, която идва отдолу) са оставени да се оправят сами. Националният фонд «Култура» разполага със смехотворни средства, държавата няма визия и не подпомага подобни културни инициативи на гражданите: всъщност, нито един държавен чиновник не си дава сметка за тяхната ключова важност и за това, че те са самата същност на прословутата «децентрализация» и «включване».
- Държавата и правителството успешно не забелязват деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм, лишен от истинска културна памет, той често поражда ксенофобия и анти-европейски настроения.
- Не се полагат планомерни държавни усилия за връзка между културните и образователни политики, докато общото ниво на публиките спада, а културната консумация съзнателно се комерсиализира и то чрез държавни лостове и инструменти. Година след година, десетилетие след десетилетия, това постепенно насажда чалга-манталитет, плоско, пасивно културно консуматорство, отказ от усилия, риалити манталитет. България се превръща в пустиня на вкуса. Откъснати от политиките за култура, образователните политики (сами по себе си недостатъчни и несъвършени) са насочени към елементарна и функционална грамотност. В документите на ЕС тази зависимост лаконично се нарича «културата като катализатор на творчеството и иновациите» и се говори за нейния «принос по отношение интелигентен и устойчив растеж и социалното приобщаване.
- Културната дипломация и външната културна политика са подменени от имитации и грандомания. Българската култура се представя по света и в Европа чрез евтини и помпозни шоу-трикове. Всъщност, България се изолира културно от Европа и света, от процеси и тенденции в съвременното изкуство, а реалният български принос е невидим.
В заключение можем да кажем, че у нас просто отсъстват промислени културни политики. Те са подменени със своите политически и медийни двойници, зад които се крият корупционни схеми и лобистки интереси. Отсъства и научно събирана информация, културна статистика, експертен потенциал, дългосрочни културни изследвания, върху които едно добро управление на културата би могло да стъпи. Затова всъщност няма и истинско управление на културата, а само имитационни жестове и ялова бюрокрация. В тази връзка е необходима ревизия на цялата нормативна база и на начина, по който закони и подзаконови актове обикновено са били писани досега – не, за да служат на магистралните цели на българската култура, а с временни и компромисни намерения, за да обслужат едни или други частни интереси (това прави текстовете им пълни с кръпки и поправки, вътрешно противоречиви и объркани).
 
Нашето послание:
«Реформи в културата» се вдъхновява от идеята, че културата е първостепенно благо, съществен елемент от качеството на живот. Смятаме за свой дълг да не допуснем упадък на това качество, с което да защитим и конституционното право на българските граждани.
Движението ще има две практически задачи:
1. В поредица от последователни публични форуми да направи критически мониторинг на направеното (а и на не направеното, на погрешно или имитативно направеното) в областта на секторните културни политики от правителството на ГЕРБ и от предходните правителства. Те ще формулират болни проблеми, провали, скандали и престъпления, ще създадат консенсус около наложителни реформи и очевидни приоритети.
2. Чрез дискусии между творци и експерти да разработи постепенно стратегическа визия за ролята на културата, връзката й с образованието, ценността й за българското общество, както и да очертае спешни мерки, стъпки към законодателни инициативи и национална стратегия. Ще бъдат разработени и предложени планове за реформи там, където проблемите са болни и видими за всички.
Нека не чакаме някой друг да го направи вместо нас: ние знаем за какво става дума, какъв е залогът. Това е наша работа.
 
(Текста публикуваме със съкращения)