Йордан Ефтимов

 
Доказани теории, окончателни експерименти
 
Смол Стейшънс Прес, 2018
Цена 12 лв.
 
Доказано неразбираем, окончателно ироничен
Поезията извира при всички положения от нещо вътрешно и тайно, което иска да бъде видяно. Вътрешната лудост на Йордан Ефтимов е хаотична и нееднородна. Няма една определена тема или болка, около която да се концентрира. Не се говори за любов или за самота, или за социални неправди. Не става дума за обида или загуба.
Поезията му е бунт против реда и сътворение на хаоса. Йордан Ефтимов се обявява сам за бунтар и като бунтар е длъжен да сътворява нещо разбушувано. Поезията му (понякога стихове, понякога проза) бълбукат като първичния бульон, от който се появяват странни същества – язовци с по-къси крака от едната страна, “малки подскачащи като на пружинка слончета”, а и изобщо Земята е “обла и косместа”. Макар че какво значи “странни”? Единствено това, че са странни в света, който познаваме и който искаме да променим. Но странни ли са те от гледна точка на демиурга си? Какъв свят иска да сътвори Йордан Ефтимов? Свят на изнасилени думи и славеи, на каталози без смисъл (“Мемоари метеори”), на картографирани вълни и непрошепнати ветрове. Течен и течащ свят, който въпреки това има свои теории. Теории на не-сигурността.
През цялата фантасмагорична и систематично объркана стихосбирка се процежда най-вече бунт срещу привидностите и конвенциите. Правилата, по които се налага да живеем, са конвенции, чийто смисъл е също толкова фантасмагоричен и неясен, колкото и онова, с което можем да го заместим, например сънищата. Какви са правилата – да парадираш с мощ, да внушаваш уважение, мотивирано от жестокости и гарнирано с пищен залез за успокояване на нервите („Покорената крепост“). Конвенции, които са абсурдни – ако вярваме, че човекът е венец на природата, защо да не вярваме също и че чесънът размагнетизира магнитите? („Алтернативни аутфакти“). Всичко е подредена, безсмислена, унищожителна поза („Купуване на кутия“), изпразнена от съдържание претенция или още по-зле – нарочна заблуда, оръжие във война за надмощие, обречена на кървава каша („Слонско ухо“).
Как да не пожелаеш да измислиш или поне изсънуваш тогава нов свят? И какво е сътворяването на свят, ако не сън на демиурга му, който си спомня съня си? Коя реалност е истинска и защо едно нещо да е по-реално от друго? Конкуренцията на реалното е нелоялна спрямо неуловимостта на същественото („Нелоялната конкуренция на секскуклите“). Това са въпросите, които движат стихосбирката на Йордан Ефтимов. Но това не е стихосбирка само от въпроси, напротив. Тя предлага отговори – предлага „доказани теории“ и „окончателни експерименти“. Йордан Ефтимов казва какво е реалното живеене (а именно, „да мислиш, че живееш истински“), той отговаря  в какво се състои свободата и творчеството („Заради свободата“), казва дори как се пише история (в едноименното стихотворение).
Стихосбирката пакетира теории, разопакова дадености и каталогизира лудости. А окончателният отговор? „Сънищата обясняват всичко“, както се и казва заключителната част от стихосбирката. Сънища, които могат да са реални, нереални, митологични и метаморфозни. Между Новата природа и Тълкуването на руините, в коридорите на времето, паметта и фантазията: само там живеем някак истински, почти-наистина.
Евелина Митева