Симпатични герои, безнадеждна ситуация

 
„Аритмия“, 2017, Русия/Финландия/Германия, 116 минути, режисьор Борис Хлебников, продуценти: Рубен Дишдишян, Сергей Селянов; сценарий: Наталия Мешчанинова, Борис Хлебников; оператор Алишер Хамидхожаев, в ролите: Александър Яценко, Ирина Горбачева, Николай Шрайбер, Максим Лагашкин и др.
Награди: Голямата награда и за мъжка роля на Александър Яценко от Кинотавър, Сочи, за мъжка роля от Карлови Вари, Голямата награда от Сахалин, 5 награди „Ника“, включително и за филм.
„Аритмия“ бе сред най-добрите филми на тазгодишния София филм фест.
 
Провинциален руски град. Олег (Александър Яценко) е лекар в „Бърза помощ“. С фелдшера (Николай Шрайбер) са при досадна хипохондричка. Олег и красивата му съпруга Катя (Ирина Горбачова), която е също лекар в „Бърза помощ”, пътуват към нейните родители – той е пил и зад волана сяда тя. По пътя Олег си купува кутия вино. Празненството е за рождения ден на баща й. Там Олег се донапива. Конфузно. Ядосана, Катя му праща съобщение, че иска да се разведат. Той се е проснал на леглото гол. Така започва тъжно-смешната история за двама млади лекари, които се обичат, но имат различни приоритети. Той е всеотдаен в работата си – дори задръстванията не пречат да се яви навреме при поредния пациент. И е заклет купонджия. Тя е сериозна и неудовлетворена. Когато са на работа, не изглеждат дори близки.
В „Бърза помощ“ пристига нов началник с идиотски правила. Не му е лесно на Олег – у дома спи в кухнята на надуваем дюшек, при пациентите не може да остане повече от 20 минути. Двамата с Катя не могат и не могат да се спогодят. На фона на нейната взискателност, той изглежда инфантил. И, както се карат или се любят, зад кадър звучи нежното парче „Ялта, август и мы с тобою влюблены”Абсурдът е пълен. И е някак вълшебно. Както започва изведнъж, филмът така и свършва. Финалът е отворен, макар за някои да е щастлив.
Разказът върви накъсано, разните ситуации са представени като учестени пулсации. Никой не се занимава с политика, но състоянието на нещата в руската провинция е видимо - наникъде. Актьорите са толкова силни и истински, че на моменти имам чувството, че гледам документален филм. Александър Яценко е доказано мощен и все различен още от „Не ме боли” (2006) на Алексей Балабанов и от други филми на Хлебников, като „Свободно плаване” (2006), „Докато нощта не ни раздели” (2012), „Дълъг щастлив живот” (2013). Но Ирина Горбачова, която е играла в театъра на Фоменко и има роли в киното, буквално заковава с тъжната прочувственост на изпълнението си.
Още от дебюта си „Коктебел” (2003, заедно с Алексей Попогребски), Борис Хлебников е един от най-деликатните представители на „руската мрачна вълна”, взрян в неволите на млади градски неудачници, а „Безумна помощ” (2009) бе връх в наблюденията му върху социума като пълна лудница. В „Аритмия” е отново верен на своя автентичен и безкомпромисен стил – героите се лутат в обърканото всекидневие, средата не изглежда злонамерена, ала не им помага. Въпреки че Олег се опитва с колеги да защити лекарското си достойнство, апатията взема връх – нищо не може да се направи срещу началническата посредственост, системата изхвърля мислещите и талантливите. Въпреки че с Катя правят отчаяни опити да спасят страстта си, самотната пейка е по-сигурното убежище.
„Аритмия” е замислен като комедия, на моменти заприличва на мелодрама, но си е автентична психологическа драма, която не ти дава дъх да си поемеш. И не, защото е страшно и пустинно, както е при антипатичната разведена двойка с изчезналото дете от „Нелюбов” на Андрей Звягинцев, напротив! В „Аритмия” героите стават все по-симпатични, а ситуацията – все по-безнадеждна. Този е най-успешният филм на Хлебников. Дано скоро излезе на екран и у нас.