Полет МН17, Локърби и т.н.

 
Отговорността за гибелта на малайзийския Боинг, свален на 17 юли 2014 г. около Донецк, е на Русия, това е официалното заключение на международната следствена група (Joint investigation tem, JIT), оглавявана от Австралия и Нидерландия. Изводът беше съвсем очакван, като се има предвид, че е основан на данни от общодостъпни източници, които през изминалите години всички многократно сме виждали. При желание, всеки би могъл самостоятелно да премине същия път, който е изминала и следствената група, а преди нея – независимата експертно-журналистическа група Белингкет.
Като са анализирали десетки фото и видеокадри, засечени телефонни разговори, показания на свидетели, международните експерти определиха принадлежността на зенитния комплекс Бук, от който е изстрелян залп по пътническия самолет, и проследиха всеки километър от маршрута й в състава на конвой от 50 машини и шест Бука от мястото на дислоцирането в руската 53 зенитно-ракетна бригада на руското министерство на отбраната около Курск до мястото на трагедията. „Целият конвой, който е съпровождал ракетната система, е на руските въоръжени сили”, заяви главата на централния отдел за криминални разследвания на националната полиция на Нидерландия Вилберт Паулисен. Всъщност, онези, които могат да мислят самостоятелно, и така нямаха съмнения за руската принадлежност на ракетата, обаче изводите на следствената група са сериозна основа за разглеждане на делото в международен съд, който ще се проведе в Нидерландия по законите на тази страна.
Какво предстои? Според ръководителя на JIT, главният прокурор на Нидерландия, следствието преминава в нов стадий – определяне на конкретните лица, отговорни за това престъпление. Разбира се, някои може и да се присмиват над анкетите, които следствената група разпространи в търсене на свидетели, както го правят някои тролове, но най-добре се смее онзи, който се смее последен. Няма съмнение, че ще се намерят хора, които искат да разкажат на съда истината, и белите петна в следствието ще бъдат запълнени. Списъкът от около сто заподозрени, който беше направило следствието, вече е съкратен до няколко дестина, а Белингкет продължава да изпраща на следствието нови имена. Но едно е ясно – който и да е съпровождал Бук-а, който и да е заповядал стрелбата, ракетният комплекс е било невъзможно да се окаже на територията на чужда държава без заповед на министъра на отбраната и без знанието на върховния главнокомандващ. Така че, установяването на изпълнителите е само прелюдия към определянето на главните виновници. И тъкмо това ще усложни по-нататъшното разглеждане в съда.
ЕС и НАТО призоваха Русия да признае отговорността си за свалянето на Боинга и да започне да сътрудничи на следствието, за да се установят виновниците и семействата на загиналите да получат справедливост. Това би било най-разумното в сегашната ситуация, но Русия няма необходимост да открива виновните, тя така и така ги знае, а колкото до справедливостта, тази категория отсъства в речника на руската власт. Русия за пореден път отхвърли обвиненията по неин адрес, а и никой не е очаквал от нея друга реакция. Количеството лъжи около трагедията с малайзийския Боинг, които за четири години руските официални лица хвърлиха в пространството, би всички съветски пропагандистки и контрапропагандистки рекорди. При това, лъжците не се безпокояха за правдоподобността на предлаганите версии и не си даваха труда да съгласуват лъжите помежду си. Задачата на Русия беше да удави в лъжи всяка информация от разследването, за да може с помощта на всякакви безумни версии и нелепи детайли да направи истината неразличима от лъжата.
Главната претенция на Русия е, че не е допусната до разследването, нейните аргументи не са отчетени, следствието е „предвзето и едностранно” и съответно – изводите на комисията са политически мотивирани и не трябва да им се доверяваме. (За наше голямо учудване, не ни допускат до разследването, каза Путин.) Фактът е удивителен, наистина: Отказали да включат вълка в разследването на закланото от него агне. Това безусловно е нарушение на всички мислими международни норми. Проблемът е само в това, че от мнението на вълка по този случай отдавна никой не се интересува. Москва имаше много възможности да представи своите аргументи и доказателства – например, в международния трибунал за разследване на катастрофата, но Русия блокира приемането на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН. Сега ще й се наложи да изслуша присъдата на нидерландския съд и да се сблъска с последиците на тази присъда – независимо дали признава изводите на международното следствие или не.
Хубаво е сега Русия да си спомни историята на международното разследване по повод катастрофата с друг един Боинг – в небето над Локърби, през декември 1988 г. Самолет на компанията Пан Ам, летящ по маршрут Франкфурт на Майн – Лондон – Ню Йорк – Детройт, избухна 58 минути след излитането си, горящите му отломки паднаха над Локърби (Шотландия). Загинаха 259 души на борда и 11 на земята. Разследването, с което се занимаваха ФБР, британският отдел за разследване на авиокатастрофи и шотландската полиция, продължи три години. Беше установено, че взривът е бил сложен в товарния отсек, в куфара на един от пътниците. Бяха изследвани и най-малките фрагменти от багажа, беше установен производителят и принадлежността на взривното устройство, по остатъците от предметите, намиращи се в същия този куфар, следователите успяха да разберат откъде са били купени, а след това собственикът на магазина позна и купувача. Генералният прокурор на Шотландия предяви официални обвинения на двама сътрудници на либийските тайни служби. Според следствието, терористичният акт е бил извършен като отговор на британско-американските бомбардировки над Либия през 1986 г., при които загина осиновена дъщеря на Муамар Кадафи и бяха ранени двама от синовете му.
Кадафи категорично отхвърли всякакви обвинения с причастност към терористичния акт и отказа да предаде заподозрените на шотландското правосъдие. За да принуди Кадафи да предаде заподозрените, Съветът за сигурност на ООН наложи на Либия санкции, а по-късно Държавният департамент на САЩ я включи в списъка със страните-спонсори на международния тероризъм. Това бяха много по-твърди санкции от наложените днес на Русия. Те предполагаха забрана на въздушните полети, на всякакви форми на военно-техническо сътрудничество, замразяването на всички финансови активи на Либия в чуждестранни банки, включително инвестиции, акции и дивиденти, забрана за внос на технологично оборудване и запасни части за нефтопреработващите заводи и за нефто- и газопреносните системи, а също така и съкращаване на либийските дипломатически и търговски представителства в чужбина.
Либия се държа до 1999 г., но в тези години страната така отслабна от санкциите, че Кадафи нямаше друг изход, освен да преговаря с посредничеството на ЮАР и Саудитска Арабия. Срещу отслабването на режима на санкциите, Триполи се съгласи да предаде двамата заподозрени при условие, че съдът ще заседава на неутрална територия. Действието на санкциите бе спряно, съдът, работещ по шотландски закони, се състоя в Нидерландия. През 2001 г. с решение на съда единият от обвиняемите бе оправдан, другият – признат за виновен и осъден на доживотен затвор (след 8 години бе освободен заради онкологично заболяване). Либия така и не призна отговорността на държавата за терористичния акт над Локърби, но като компромис трябваше да се съгласи с твърдението, че е бил организиран от официални лица на държавата. За да постигне пълна отмяна на икономическите санкции, Либия се съгласи също да изплати на семейството на всеки от загиналите по 10 милиона долара (общият размер на компенсацията възлезе на 2.7 милиарда долара).
Впрочем, „делото Локърби” докара Либия до такова състояние, че в резултат Кадафи бе принуден да пристъпи и към вътрешни реформи – да назначи за министър-председател икономист-реформатор, да отвори икономиката за чуждестранни инвестиции, да разреши частното предприемачество в страната, както и да предприеме ред други стъпки по посока на цивилизацията. Наистина, както добре знаем, това не го спаси.
Разбира се, Русия не е Либия, тя е много по-здрава, но въпреки това си струва Путин да се замисли за възможните последствия от „делото полет МН17” сега, докато съдбата му не е поела по същия маршрут като съдбата на лидера на либийската революция.
 
relevantinfo.co.il, 28 май 2018