Лъчист филм

 

„Лято 1993“ (Estiu 1993), 2017, Испания, 97 минути, режисьор Карла Симон, продуценти: Валери Делпиер, Карла Симон, Мария Самора; сценарий: Карла Симон, Валентина Висо; оператор Сантяго Раках, художник Моника Бернуи, музика: Пау Бойгес, Ернест Пипо; в ролите: Лая Артигас, Паула Роблес, Бруна Куси, Давид Вердагер, Исабел Рокати, Ферим Рейшах и др.
Награди: 3 „Гоя”(за режисьорски дебют, за женска роля на Бруна Куси, за поддържаща мъжка роля на Давид Вердагер), за дебют и детски филм от Берлинале 2017, Голямата награда и още 4 от Малага, Голямата награда от Одеса и др.
В избрани кина от 1 юни 2018 г.
Разпространява 6 A Media Entertainment
 
В Деня на детето на екран излезе симпатичен испански филм за 6-годишната къдрокоса Фрида (Лая Артигас).
Първо я виждаме в гръб в Барселона през лятото на 1993. После ни се показва лицето й – хубаво, но посърнало и някак не детско. Майка й е починала след баща й и сега Фрида ще остави баба, дядо и лелите, за да живее със семейството на вуйчо си Естебе (Давид Вердагер) в провинцията. Баба й я учи на молитва, която да произнася всяка вечер за майка си. Новият живот е съвсем различен – стара каменна къща, кокошки щъкат, петел кукурига, крави мучат, гора и река примамват... Вуйна й Марга (Бруна Куси) е радушна и търпелива, но взискателна. Братовчедка й Ана (Паула Роблес) е 3-годишно самостоятелно сладурче. Семейството се опитва да приобщи Фрида, но тя е доста своенравна и на моменти – опасничка. Огромните й зелени очи святкат с неприкрита враждебност. Но тя бързо свиква с природосъобразния живот – всичко й е интересно, макар в началото да не прави разлика между зелка и маруля. Въпреки че Ана все се стреми към нея, Фрида предпочита да е сама. И търси утеха в Дева Мария сред чимшир. Всъщност, никой не споменава от какво е починала майка й, но от поведението на възрастните се подразбира, че е от СПИН. На всичкото отгоре, Фрида получава странна екзема и все я боцкат за изследвания. Когато пристигат бабата, дядото и лелите на гости, смятат, че детето е подивяло, а то се глези – нещо, което при Марга не върви. Магнетизмът на заобикалящата природа и нежното отношение на семейството някак смекчават щръкналата вироглавост на Фрида.
Създаден по действителен случай, зрелият дебют на Карла Симон разказва за детски перипетии и доброта, но е предназначен за възрастни. Деликатно изследва обществените нагласи в Каталуния към все още малко известния тогава СПИН – невежеството и страховете доминират. Представя всекидневието и празниците на малко градче, когато площадът се превръща в център на религиозни шествия или танци. Малката Фрида става част от всеобщата възбуда.
Заснет на каталунски и в предимно нисък ключ с чудесни портрети (често в профил) и атмосфера, този минорен филм е разказан нежно и занимателно. Въпреки че показва бит, той се фокусира върху отношенията между героите. Въпреки че показва страдание, не е лигав. Музиката не е декоративна, а жива – от различни източници. Актьорите са до един добри, но е изумителна режисурата на двете деца – въодушевяващо естествено е поведението на мъничката Паула Роблес, а Лая Артигас е направо поразителна. Въпреки че към края вече се смее необуздано, тя съумява да предаде фрустрациите на своята нещастна героиня – интелигентно и обичано дете, отскубнато от своя свят и „въдворено“ в чудесна, ала чужда среда, на което не му остава друго, освен да бъде непослушно по своя си начин.
В цялата си тъга, филмът е лъчист. Излъчва живот. Естествено, че мястото му не е в мултиплексите, а в артистичните кина, като „Одеон”, Дома на киното, Euro Cinema, „Влайкова”. Гледайте го.