Кога Европа ще разбере, че Западът от следвоенните десетилетия вече го няма?

 
- Сегашната конфронтация на Доналд Тръмп с лидерите на останалите страни от седморката показва до каква степен Европа изглежда дезориентирана спрямо своя противник и партньор. Погребано ли е наследството на съюзниците от 1945 година?
- 70 години е животът на СССР. А и на Северноатлантическия алианс (включително Европейския съюз) в онзи вид, в който той се е появил след преустройването на света след Втората световна война. Сега, две поколения по-късно, започна смяна на парадигмата. И не само в Европа – навсякъде започва търсене на ново равновесие между локално и глобално. Това е един от неочакваните резултати от информационната революция: индивидът може да получава и да използва такива масиви информация, че иска да контролира съдбата си и повечето решения да взима сам.
Нациите също се възраждат, тъй като цифровата революция реабилитира и даже дава преимущества на малки и средни образувания. Информационната революция издува платната за връщане на консерватизма, който се превърна в естествен отговор на крайностите на либерализма, лишен от противотежест след разпада на СССР. Цифровата революция прави самоизолацията на обществото невъзможна и има надежда, че консерватизмът ще се върне към най-доброто от европейското и западното наследство и ще улеснява движението на информация, идеи, проекти и знания, което цифровата революция ускори. Обаче европейските лидери очевидно разбират по различен начин течащите промени. Франция и Германия се вкопчват в либерализма с риск да създадат един непреодолим антагонизъм с консерваторите, каквито има както в САЩ, така и в периферията на Европа.
- Така или иначе, федералисткият подход, с който са се въоръжили западните лидери във войната с Тръмп, изглежда неадекватен и ограничен. Защо?
- За мен винаги е било сложно да разбера антипротекционистката фиксация на нашите лидери. Мисля, че става дума за нещо като религиозна вяра в света без граници, без етически спирачки, без регулации на финансовите потоци. Обаче, ако се вгледате по-внимателно, ще забележите голямо лицемерие в съвременната организация на световната икономика. Ние масово премахнахме митническите бариери и по този начин лишихме държавата от важен регулаторен механизъм за компенсиране на насрещните егоизми. Германия е главният борец за свободна търговия, обаче в лицето на еврозоната е създала защита на своята икономика в ущърб на останалия свят и дори на своите европейски партньори. Световната търговска организация не попречи на Япония да измисли множество начини да огради своя пазар от външния свят. САЩ използваха своята валута за усилване на собствената си сила, понякога с пълно пренебрежение към международната общност. Затова европейските лидери би трябвало да признаят важността и обосноваността на дебата, който Тръмп започна. Той не говори просто така за „справедлива търговия”. Въпросът за търговските тарифи не трябва да бъде ябълка на раздора, а повод за замисляне върху икономическите отношения в G-7.
- Според вас, има ли основание изразът на Брюно льо Мер „6+1”? Дали Италия на Конти, Великобритания и Япония са наистина толкова надеждни съюзници, както твърдят главните противници на Тръмп, т.е. Германия, Франция и Канада?
- Преди няколко години изключиха Русия от групата. Сега искат да утвърдят някаква G-6 без САЩ. Старата Европа окончателно губи връзка с действителността. Как може в този случай Франция да не забележи, че повдигнатият от Тръмп въпрос за търговията дава прекрасна възможност да възстанови равновесието в отношенията си с Германия? В края на 1970-те години, следвайки сляпо Германия, френските ръководители предприеха политика на фиксиран курс – в един свят, в който курсовете са като цяло подвижни.
През 1990-те години втвърдихме още повече нашата система, създавайки единната валута. След милиони отпаднали от образователната система, безработни и бездомни, започваме да осъзнаваме в каква катастрофа се превърна всичко това за страната ни, която предоставя твърде малко защита на гражданите си. Трябваше да запазим гъвкавостта на валутната система, за да позволим на страната да поеме ударите, които Германия поемаше чрез крепостта на естествените си общности (семейство, асоциации, профсъюзи и пр.). Губейки такъв инструмент като девалвацията (и деноминацията) – за разлика от Великобритания – ние позволихме на Германия съвсем свободно да се ползва от системата, която й предоставя все по-положително търговско салдо в ущърб на партньорите, като се започне с Франция, която трупа дефицит. Как може френското ръководство да не забелязва, че САЩ, Великобритания и Франция (и не само те) имат общ интерес да се възстанови равновесието в търговията с Германия.
- Европа изглежда отслабена от „Брекзит”, от проамерикански настроената Полша и популисткия завой в Италия – тя се опира главно на френско-германския дует. Това наслагване на противоречия задължително ли ще убие всякаква амбиция за Европа, силна в отношенията с партньорите си? С това, което тя разполага сега, може ли да постигне тази цел?
- Френските лидери превръщат икономическите въпроси в спор за принципи. Но защитата на икономическите интереси на една страна би трябвало да е в областта на разума. Напълно се игнорира фактът, че Франция, Великобритания и САЩ споделят обща история на политическа свобода, която е особено ценна в съвременния свят. В Европа и Америка има консерватори и либерали, както впрочем и социалдемократи. Но преди всичко, тях ги обединява привързаността към свободата на индивида, на обединенията и на нациите. Става дума за оригинална ценностна общност, към която Германия се присъединява чак след краха на нацизма през 1945 г., а Русия – след рухването на комунизма през 1990 г. Китай и досега не се е присъединил към нея.
Има от какво да се възмути човек, когато наши медии приветстват това, че Германия се обединява с Китай за защита на свободната търговия. С Китай на Си Дзинпин, една неомаоистка страна, която преследва вярващите! Това, което изгражда Европа, не е силата, а са ценностите. И Европа, и нейната „дъщеря Америка”, както казваше Дьо Гол. Нашите лидери обаче са забравили за ценностите, които ни обединяват със САЩ, защото са се забъркали в социалната борба на привилегированите слоеве, на които еврото и свободната търговия гарантират властта в ущърб на средните и бедните класи.
Това Дейвид Гудхарт нарича сблъсък между “anywheres” и “somewheres”, между „номади” и „уседнали”. Докато Великобритания опипом се опитва да намери компромис между номади и уседнали; докато Тръмп се опитва с оглушителни провокации и политически хитрости да накара американската Републиканска партия да преоткрие средните и бедните класи, нашите лидери са се вкопчили в един социално деструктивен модел на дълбоки неравенства. Европа трябва да мисли не за сила, а за справедливост. Силата ще дойде естествено след въздигането на една Европа, опряна на цветущи нации с ново социално единство. Връщането към регулирането на търговските отношения ще допринесе за това.
Atlantico, 9 юни 2018