Генадий Рождественски (1931 - 2018)

 
Загубата на личности с такъв талант, мащаб и енергия е катастрофална за света от днес. Рождественски бе не само невероятно надарен музикант и диригент; той бе енциклопедист в най-истинския смисъл на думата. Въпреки че публично не се е определял като такъв. Защото за Генадий Николаевич homo musicus бе висше същество, което не само се чувства прекрасно в организирания тонов свят. Този специфичен човешки вид, според него, бе сътворен да работи през целия си живот за хармонията между всички изкуства, за красивото общуване между тях, в което любовта и взаимното разбиране доминират.
В невероятния свой живот на вестител в изкуството, на което се отдаде, той моделира мисленето на стотици музиканти по света, преобрази като нестандартен интерпретатор предпочитани от него шедьоври. Не могат да бъдат изброени представените за първи път от него творби на негови съвременници, на които той беше съавтор като диригент с уникална индивидуалност. Името му символизираше особен тип очарователно, пропито с гениална простота, свещенодействие на пулта, откъдето ръцете му изразяваха музиката със странна на пръв поглед система от жестове - типичната „техника Рождественски”, която само на него прилягаше. Всяка имитация (а те бяха чести) изглеждаше нелепо.
България се среща няколко пъти с великия музикант. От съветския период на неговите гостувания не се забравя фантастичният му прочит на операта „Нос” на Шостакович в постановката на Борис Покровски от 70-те години със състава на Московския камерен музикален театър. След 1989 той дойде веднъж – през 2006, поканен не от държавата, а от фирмата „Кантус фирмус” да оглави журито на новосъздаден диригентски конкурс „Рождественски”. Тогава дирижира Моцартова програма – 23-и концерт със солистка съпругата му Виктория Постникова и паметен Реквием – първа и последна среща между него и Анна Томова-Синтова. Тогава той и Постникова говориха за вестник „Култура” (бр. 20 от 2006 г.) за принципите си в изкуството, за това колко е трудно да бъдеш свободен човек, за конкурса, за живота си с музиката, за минало и предстоящо.
В натоварения си, изключително разностранен артистичен живот Рождественски съумя да напише и няколко книги: „Диригентска апликатура”, „Мисли за музиката”, „Преамбюли” и автобиографичната „Триъгълници”. В последната е отразена колосалната, необятна култура на музиканта и колекционера Рождественски, който описва как се пресичат изкуствата и прилага в изданието повече от 800 илюстрации – сред тях и много от съкровищата в неговата колекция от картини, фотографии, рисунки, символни предмети, както и 6 компактдиска с повече от 200 музикални примера от негови записи. Указал е безкрая в собственото си парадоксално мислене с двата цитата, които е поставил като мото на невероятното съчинение: „Странник, вечный странник и везде только странник” (Василий Розанов) и „Лицо, какое то чинное в виде треугольника” (Гогол „Мъртви души”). Така, между патетиката и иронията, се виеше амплитудата на личното му музикантско и житейско поприще.
Дълбок поклон пред паметта му!
К