Раздвояване по Озон

 

„Другият любовник“ (L’amant double), 2017, Франция/Белгия, 107 минути, сценарист и режисьор Франсоа Озон, продуценти: Ерик Алтмайер, Николас Алтмайер; оператор Маню Дакос, музика Филип Ромби, в ролите: Марин Вакт, Жереми Рение, Жаклин Бисе, Доминик Реймон, Мириам Бойеи и др.
Разпространява Арт фест
 
След „Франц“ (вж. „Култура“, бр. 14 от 2017), неуморният Франсоа Озон отново е създал свободна екранизация, но не по пиеса, а по романа на Джойс Каръл Оутс „Животът на близнаците“. За разлика от платоничния „Франц“, „Другият любовник“ е препълнен със секс. И още – въпреки че става дума за любов, той е адски хладен. Не разрешава съпреживяване.
Клое (Марин Вакт) е 25-годишна бивша манекенка в Париж, която работи в Музей за съвременно изкуство. Чувства се непълноценна и объркана заради непрестанна болка в корема. Тръгва при симпатичния психотерапевт Луи (Жереми Рение), влюбва се в него, след месеци заживяват заедно и тя се радва - нищо, че той не харесва котката й. Постепенно Клое, която има сложни отношения с майка си (Жаклин Бисе), открива разни тайни на Луи. Отива при друг психотерапевт, който се оказва негов близнак, но с различен метод на работа. И доста по-невъздържан – направо брутален. И с него прави секс... Щастието все се изплъзва.
Филмът се занимава с доста експлоатираната тема за близнаците, раздвоението, наслагването... Прочее, самият Озон неведнъж я е интерпретирал. В играта на котка и мишка със себе си и другите Клое се носи като лунатик. Изнурително е нейното непрестанно търсене.
„Другият любовник“ започва с дългото подстригване на Клое – от самото начало разбираме, че героинята търси драстична промяна. В едър план ни се показва ту влагалището й, ту окото й. Обилните сексуални практики са донякъде досадни, ала са заснети изискано. Изобщо целият този твърде объркващ психоеротичен трилър е шик – от главната героиня през ракурсите върху телата до просторните интериори. И това не е изненада – филмите на най-екстравагантния издевател на френското кино Франсоа Озон са обикновено естетски. Разпънат между фантазиите и реалността, илюзиите и насилието, „Другият любовник“ може да се възприеме и като предълъг психоаналитичен сеанс. Отдавна не съм гледала толкова натрапчиво фройдистки филм.
Актьорите, както обикновено при Озон, са привлекателни и интересни. И, ако Марин Вакт е неизменно пленителна и отнесена, задачата на Жереми Рение да се „раздвоява“ между Луи и близнака му е доста по-сложна – колкото и да си приличат физически, на моменти наистина забравяш, че играе един и същ актьор. Празник е да видиш отново на екран, макар и за кратко, позабравената красавица Жаклин Бисе. Такъв възторг предизвика навремето Озон с въвеждането на Даниел Дарийо в „8 жени“ (вж. бр. 41 от 2002). Но, ако онзи филм бъкаше от остроумие, „Другият любовник“ е прекалено сериозен.
Самият автор споделя: „Главната героиня се чувства неудовлетворена и затова й е необходимо да си въобразява друг партньор, много приличащ на настоящия й. Струва ми се, че на всеки от нас му е необходимо да си представя паралелен живот без ограничения. Това е толкова важно, колкото и да ходим на кино, на театър, да четем книги. Нужна ни е измислица, за да оцелеем в реалността“.
Не се притеснявайте, ако филмът страшно ви изнерви. Бедата не е във вашето въображение.