Естетическото отношение като опит извън тялото

 
Петер Цанев, „Опит извън тялото“, +359 Gallery, 18 май- 17 юни 2018
 
В рамките на няколко месеца Петер Цанев показа две изложби в София, които едновременно повтарят и доразвиват определени идеи. В „Екскурсивни обекти“ в галерия Кредо Бонум в центъра на залата имаше композиция от два обекта: стол и четка с дълга дръжка, подпряна на него, а на стените имаше фотографии, принтирани върху платно, на тази композиция от обекти в същата зала. Връзката с прочутата работа на Косут „Един и три стола“ е очевидна, но има и съществени разлики. Цанев не се интересува от връзката между название, образ и обект. Не се пита кой е референтът. Фотографиите правят видима, подчертават чисто естетическата функция на композицията от обекти. Вадят на показ изящната скулптура в тях. Те ни показват как можем да се отнасяме не утилитарно към тези банални предмети от всекидневието. Постепенно преставаме да правим принципна разлика между фотографиите и обектите. Разликата между тях бива заличена в естетическото отношение. В този смисъл, на въпроса, който работата на Косут задава: „Кое е реално?”, Цанев отговаря – погледът на художника, тоест, естетическото отношение. Самата работа на Косут, преди да бъде философски въпрос, е добре аранжиран естетически обект.
Цялата тази проблематика я има и във втората изложба на Цанев в +359 Gallery, но там има и няколко нови момента. В известен смисъл, може да се каже, че в тази изложба има разгръщане на сюжет и времева структура като в музиката. На площадката на първия етаж имаме композиция от три бели предмета – маса, купичка и лайсна. Композицията внушава усещане за статика и баланс. На следващата площадка имаме композиция от тел и снимка, принтирана върху платно и поставена върху бялото топче на пода. На снимката се вижда същата площадка, развитата тел по земята и самият художник в бял гащеризон, балансиращ трудно на единия си крак. Балансът е разколебан, нещо хаотично е нахлуло в работата. На най-високата площадка имаме отново снимка, принтирана върху платно, поставено на пода, и пластмасова лайсна, опряна върху него. На снимката виждаме отново художника в бял гащеризон, легнал безжизнен на пода. Тук балансът отново е възстановен, но по смущаващ начин.
В тази тричастна инсталация отново има игра между реалното пространство, реалните предмети в него и техните фотографски изображения. Отново срещаме демонстрацията на естетическото отношение, заличаващо разликата между обект и образ. Новото е наличието на фотографски образ без обект. Художникът е на снимката, но не и в залата, за разлика от останалите предмети. От текста към изложбата става ясно, че в основата й е представянето на един специфичен психологически феномен – опитът извън тялото. Този опит не е съвсем необичаен. Става дума за усещането, че сме извън нашето тяло и го наблюдаваме като предмет. В инсталацията на Петер Цанев зрителят всъщност е поставен на мястото на наблюдаващия себе си „отвън“ художник. Така границата между художника, зрителя и предметите е заличена. Навлезли сме в сърцевината на естетическото отношение, за което по-горе ставаше дума. Това отношение е винаги отчуждаващо и опредметяващо, то е излизане от тялото, с което сме въвлечени пряко в действителността. Тялото е опредметено, отчуждено от съзнанието, както всеки друг предмет. Утилитарната употреба на предметите е начин да се въвлечем телесно в света. Естетическото отношение, напротив, изисква дистанция и обезтелесяване - както на предметите, така и на съзерцаващия. Тялото на художника, проснато на пода в последната снимка от изложбата във „Водна кула“, е цената за постигане на естетическото отношение към света. Модерното изкуство е едновременно рожба на това отношение и същевременно многократно и по различни начини се е опитвало да излезе от него, да го взриви.