10 причини да броим до 10

 

Сотир Гелев. „Как Лора се научи да брои до десет”. София: Ентусиаст, 2018. Цена 15 лв.
 
Едно: Първото нещо, което доставя удоволствие в тази книга, е усещането за единство - между изразни средства, между част и цяло, единство, което носи лекота и спокойно води детето през замисъла.
Две: Второто нещо е тактът. "Лора" се движи на две крачки зад малкия си читател, който явно вече знае да брои до десет, след като е способен да следи дълъг текст. "Лора" го кара да се чувства умен във време на амбиции и бързане, когато едва си научил нещо - и следващата лъжица знание вече лети към устата ти.
Три: Тази книга си е за деца. В нея няма подхилкващ се втори план, който оставя усещането за двойна игра. Единствената външна препратка е името "Сергей Есенин", ама то си е просто странно име за котка. Женска при това.
Четири: "Лора" е много смешна по един ненатрапчив, бъстъркийтънски начин. Текстът не е украсен с шегички; тук комичното следва от самата природа на героите, от техния характер и характера на нашите очаквания.
Пет: Очакването, че всяка размяна трябва да завърши с печалба и тази печалба трябва да е материална, остава безнадеждно излъгано. И слава Богу. Ценността бива най-различна - зъбите от чудовище струват повече от диаманти, на златните монети не им пречи, че са фалшиви - нали тази на феите също е боядисана, важно е да са точно колкото трябва на брой. И да ги подариш, не е загуба - нали си се научил да броиш до пет?
Шест: Илюстрациите са класически, в два тона, блестящи (в детския и възрастния смисъл на думата). Няма нито грам захар.
Седем: Както впрочем и в цялата книга. Рай за всички преяли със захаросано.
Осем: Има рецепта. За супа. Звучи окуражително. Освен това, иде реч за вкуса на мухите.
Девет: Сюжетът, противно на класическите схеми, преспокойно въвежда нови герои с всяка глава. Ако сте свикнали към средата на фабулата всички свободни нишки да се оплетат като чорап, налага се да отвикнете. Книгата има своя схема; девет числа, девет срещи, а десетото те връща вкъщи.
Десет: Книгата не прилича на другите. Нито у нас, нито другаде. Не запълва предварително намислена ниша, не догонва концепцията си, не е "български вариант на еди-какво си". Не изглежда да й е в характера.