Тръмп, рейтинги и избори

 

От изборите през 2016 година изминаха вече шестстотин дни, но много американски избиратели и досега се отнасят с дълбоко недоверие, а понякога и с откровено презрение към резултатите от това политическо допитване.

Всъщност, резултатите от общонационалните сондажи на общественото мнение през 2016 година бяха доста точни: според тях, Хилари Клинтън трябваше да победи на национално ниво с около 3 пункта и тя наистина победи на национално ниво с 2 пункта.

Обаче тези резултати, които позволиха хората да си представят победата на Хилари Клинтън като нещо вече решено, накараха привържениците й да се почувстват предадени, когато, благодарение на системата на избирателните колегии, посочени от отделните щати, президентският пост отиде при Доналд Тръмп. Днес за тези избиратели недоверието към резултатите от допитванията се превърна в нещо свещено.

В същото време, въпреки че американците, които мислят, че Тръмп е вреден за тяхната страна, често се отнасят с недоверие към онези резултати от социологическите проучвания, които могат да се окажат добри новини за техните съмишленици, самите тези американци често бързат да вярват на цифри, които на пръв поглед свидетелстват за успехи на Тръмп, но всъщност преувеличават силата на политическите позиции на президента.

Когато миналата седмица Тръмп счупи личния си рекорд за популярност (в едно социологическо проучване на Галъп 45% от американците се изказват одобрително за неговата политика, а рейтингът на одобрение на Тръмп сред републиканците стига 90%), много развълнувани противници на президента си задаваха въпроса как това може да се случи.

Но нищо не е вечно: в понеделник, 25 юни, в резултат от поредното проучване на Галъп, рейтингът на Тръмп се понижи до 41% и това беше свързано с факта, че американците разбраха подробности за неговата политика за разделяне на семействата на мигрантите на американската граница. Всъщност, рейтингът на одобрение на Тръмп беше невероятно стабилен: в границите между 36% и 43%, както отбелязаха аналитикът Хари Ентън и други експерти.

В нормални условия рейтинг на одобрение, значително по-нисък от 50%, би означавал край на кариерата на действащия президент и би изключвал напълно възможността за преизбирането му. А вътрешнопартийната поддръжка от 90% в последно време не е толкова необичайна.

„Не обръщайте внимание на резултатите от социологическите проучвания”, предупреждава 55-годишна ветеранка от армията на САЩ и привърженица на Хилари Клинтън, която пише в туитър с ника @politicalppatty и която не иска да разкрива истинското си име, защото се страхува, че ще загуби привилегиите си на ветеран.

„Даже ако казват, че рейтингът на Тръмп пада, че го заплашва импийчмънт, не обръщайте внимание. Демократите не могат да постигнат активно участие на привържениците си на изборите. Ние не можем да се обединим. Нямаме такава стратегия, каквато имат републиканците. Затова не обръщайте внимание на резултатите от проучванията. Ако не отидем всички до урните, ще загубим.”

На някои избиратели им е трудно да разберат как Тръмп успява да запази такава мощна поддръжка сред републиканците. Обаче, въпреки че Тръмп е необичаен президент – като политически стил и поведение – определени характеристики на президентството му, например мощната подкрепа от партията му, съответстват напълно на историческите тенденции, както каза Лин Ваврек, професор по политология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

„Струва ми се, проблемът се състои в това, че хората искат да мислят, че Тръмп трябва да бъде друг и не трябва да има такъв рейтинг на одобрение като типичен президент републиканец”, твърди тя.

„Но той е президент и републиканец, затова се появява въпросът: „а защо ние мислим, че той трябва да е различен?”. Отговорът е, че той се държи различно. Но в същото време, партийният етикет все още има много голямо значение за обикновените хора.”

Ако трябва да говорим за добри за критиците на президента новини, то активната подкрепа от страна на Републиканската партия може би вече не е такава като преди, защото числеността на партията е започнала да намалява. Напоследък демократите имат 7 пункта предимство като число зарегистрирани избиратели, според резултатите от допитване на Галъп; през ноември 2016 година те са изпреварвали републиканците само с 2 пункта.

Освен това, републиканците губят много влиятелни привърженици като Стив Шмит, който през 2008 година ръководеше избирателната кампания на Джон Маккейн и който работеше в Белия дом при Джордж Буш-младши. В новата си колонка във „Washington Post” влиятелният консервативен коментатор Джордж Уил призова републиканците да гласуват за демократите в предстоящите избори за Конгреса.

„Днес в Републиканската партия, която се превърна в играчка за президента, тон задава само той.” – пише Уил – „Затова, като гласувате против неговата партия, вие ще възстановите достойнството на страната и ще го обречете на изолация.”

Но ако критиците на Тръмп, които все пак се интересуват от резултатите от социологическите проучвания, си задават въпроса как да се измери мащабът на растящата опозиция, те не трябва да се фокусират прекалено върху излизането от Републиканската партия на влиятелни фигури. По думите на аналитиците, много по-голямо значение за разгрома на блока на Тръмп на бъдещите избори имат такива фактори като участието на избирателите, принадлежащи на малцинствата, чиито гласове Тръмп загуби през 2016 година.

Другата голяма група избиратели ще бъдат белите американци от работническата класа, които са гласували за Барак Обама. Според анализа на официални данни на избиратели от три щата, проведен от „New York Times”, почти всеки четвърти бял избирател от работническата класа, поддържал преди Обама, през 2016 година е гласувал за Тръмп.

Ще останат ли на страната на Тръмп тези избиратели? Допитването, което са провели съвместно „Economist” и YouGov сред хора, гласували на последните президентски избори, показа, че много привърженици на Тръмп са се разочаровали леко от него. Рейтингът на президента е паднал със 7 пункта – от 48% на 41%.

Ваврек разказва за парадокса Тръмп, който пречи да се оценят мащаба и скоростта на политическите ветрове, които се въртят около него. Бидейки необичаен кандидат, Тръмп успя да създаде видимост на някакви необичайни избори, въпреки че в действителност те си бяха съвсем обикновени като поведение на избирателите.

„Изборите през 2016 година в много отношения наистина бяха обикновени президентски избори. Проблемът беше в това, че тогава ние не можахме да разберем това, защото се бяхме втренчили единствено в това колко необичайни са те”, обяснява тя.

„Но да казваме сега, че сме длъжни да игнорираме всичко, което изглежда необичайно – не, не мисля, че искаме да правим това. Аз не смятам, че урокът от изборите през 2016 година се свежда до това: ако видите нещо, което излиза от рамките на установеното равновесие, не обръщайте внимание, защото това е то балансът.

Всъщност не е така. Ако видите пред себе си нещо, което не съответства на историческите норми, мисля, че трябва да спрете и да се попитате какво означава то?”

За някои американски избиратели – с най-различни политически пристрастия – отговорът на този въпрос е прост. Не е важно какво говорят числата, не обръщайте внимание на резултатите от сондажите и гласувайте.

The Guardian, 01.07.2018