Felix qui quod amat defendere
fortiter audit

 
Вече съобщихме, че проф. д-р арх. Тодор Кръстев бе удостоен с най-престижната руска международна премия за опазване на културното наследство заради неговия принос в опазването на Световното наследство в Русия. Тук поместваме текст за събитието от проф. Наталия Душкина1], както и доклада на проф. Кръстев на Кръглата маса и Словото му при получаването на наградата.
 
За наградата и лауреата
На 19 април 2018 г. в Москва се състоя тържествената церемония по връчването на Международната обществена награда на името на Алексей Комеч. Според резултатите от проведения конкурс и решението на журито, тази година лауреат стана известният български учен, професор по опазване на архитектурното наследство, докторът по архитектура Тодор Кръстев. Името на този забележителен изследовател, предан защитник на паметниците и тяхната автентичност, спечелил световна известност с експертната си дейност, включително на обектите на Световното културно наследство, е добре известно в Русия.
Наградата „За обществено значима гражданска позиция в защитата и опазването на културното наследство на Русия” се връчва ежегодно от 2008 г., а от 2011 – в две номинации: „За личен дългогодишен принос в изучаването и защитата на паметниците” и „Градозащитно движение”. Тя е учредена в памет на изключителния руски изследовател на древно руската и византийската архитектура Алексей Илич Комеч (1936–2007). Рязкото влошаване на ситуацията със съхраняването на паметниците го принуди от академичен учен и експерт да се превърне в публична и обществена фигура, гръмогласно сражаваща се за ценностите на наследството. Той стана основател не само на научна школа, а и лидер на гражданско движение. Често изявявайки се публично, защитавайки паметниците от вандализма, безкултурието, комерсиалния натиск и чиновническия произвол, Алексей Комеч обичаше да повтаря: „Ако не обичаш, няма как да съхраниш”. Затова неслучайно за девиза на Наградата са избрани думи от любовната лирика на древноримския поет Овидий: „Щастлив е онзи, който смело е готов да защити каквото обича” (Felix, qui quod amat defendere fortiter audit, лат.), а неин знак е скулптурно изображение на Ноевия ковчег. Учредители на тази независима награда са водещи руски хуманитарни институции, както и семейството на Алексей Комеч. Един от партньорите на Наградата е гражданското движение „Архнадзор“. В предишни години с Наградата са удостоени много руски изследователи, реставратори и архитекти, проявили в защитата на наследството професионализъм, мъжество и принципна гражданска позиция.
Тодор Кръстев получи наградата на името на Комеч в първата номинация: „за дългогодишно самоотвержено служене на изучаването и защитата на паметниците, обезпечаване на международна поддръжка за съхраняването на най-значимите обекти от културното наследство на Русия”. Независимо от ясната формулировка, тази оценка се нуждае от пояснение. При това, не толкова за „дългогодишно самоотвержено служене”, което в България е широко известно, колкото за приноса му за съхранението на наследството на Русия. Именно тази позиция е мост към Наградата. Проф. Кръстев многократно идваше в страната ни с международни мисии на ИКОМОС, с който десетилетия са свързани професионалният живот и съдбата му. Под негова опека се оказаха шест важни руски обекта на световното наследство, в това число два исторически града: Ярославл на Волга и най-големият градоустройствен обект в списъка на UNESCO Санкт Петербург с крайградските му ансамбли, няколко уникални манастира, като Новодевичият в Москва и Ферапонтовият край Вологда, природно-културният ансамбъл на Соловецкия архипелаг на Бяло море заедно с манастира-крепост, Московският Кремъл и Червеният площад.
Всъщност, от 2000 г. до 2018 г. Тодор Кръстев е изпълнил 30 международни мисии и технически оценки на руските обекти от Световното наследство! Много от тях той посещаваше по няколко пъти, ставайки познавач и защитник на паметници със световна слава, а неговите експертизи изиграха решаваща роля в защитата им от деформация. Разбирането на ценността и уникалната специфика на руското наследство и твърдостта на позицията помогнаха на Кръстев да извоюва няколко много важни победи. Сред тях е забраната за строителство на 400-метровия небостъргач „Охта-Център” в Петербург, който щеше за разкъса „небесната линия” в историческото ядро на града. Успя да пресече идеята за преразглеждане на границите и радикалното съкращаване на територията на северната руска столица, охранявана от UNESCO. Изиска да се демонтира недостроеното здание на музея в охраняемата зона на Соловецкия манастир, което деформираше историческата панорама и брега на Святото езеро. Призова за отказ от плановете по възстановяването на разрушените манастири на мястото на премахната сграда от съветския период в Московския Кремъл, създавайки на това място археологически парк, не фалшифицирайки наследството с ефектни копия. Даде принципни оценки за строителството на парка „Зарядье” и за монтирането на паметника на княз Владимир в Москва в буферната зона на Кремъл (за съжаление, отхвърлени).
Няма как да не изразя впечатленията си от Тодор Кръстев като личност. Той се отличава с такива професионални и човешки качества, като обективност, без да отстъпва на каквито и да били внушения на властите, висока степен на компетентност и научна добросъвестност, изследователски талант, преданост към делото, огромно трудолюбие. Забележително е чувството му за хумор, без което е невъзможно да оцелееш в сраженията за наследството, изумителен е графичният му талант, позволяващ да създава бързи работни скици, мигновено разкриващи същността на проблема и правещи го разбираем за най-широката аудитория. Въпреки че гласът му не е силен, а речта – сдържана, той успява да покори слушателите със своята интелектуална сила. Консултациите, които Кръстев провеждаше по време на мисиите си в Русия с представителите на ведомствата, отговорни за наследството, могат да се възприемат като най-ценни образователни и културни инициативи, в буквалния смисъл отварящи очите на чиновниците за значението и смисъла на механизма на Световното наследство.
В навечерието на церемонията за връчване на Наградата, проф. Кръстев прочете лекция за слушателите на „Училище за наследството” - открит културно-просветителски проект. На следващия ден със свой доклад той откри кръглата маса на тема „Световното наследство – развитие чрез опазване” в Държавния институт по изкуствознание, която продължи до късна вечер. Заключителният акорд бе церемонията по награждаването с много публика. Заедно с Тодор Кръстев, който произнесе забележителна реч, във втората номинация - „Градозащитно движение”, Наградата получи Московският областен отдел на Всеруското общество за защита на паметниците на историята и културата (ВООПИиК) в лицето на неговия председател Евгений Соседов и заместника му Ирина Трубецкая. Залата бе пълна с енергия, побрала професионалния опит и младежкия ентусиазъм. Всичко това бе пропито с искрена любов към делото и с надежда, че трудностите са преодолими. Стана истински празник. Благодаря, Тодор!
Проф. арх. Наталия Душкина
 
Доклад
на проф. Тодор Кръстев на Кръглата маса „Световното наследство: развитие чрез опазване “
Както е известно, Списъкът на Световното наследство включва върховите културни ценности, които притежават изключителна универсална стойност за човечеството. Конвенцията за Световно наследство (1972) и Ръководството за нейното приложение регламентират процеса на оценка и вписване на ценностите, както и контрола върху опазването им, за което съответната държава е дала своите гаранции. В този деликатен процес ИКОМОС има ключова роля, изпълнявана чрез мисиите за оценка и мониторинг, експертизите и коментарите на неговите експерти, в партньорство и координация с Центъра за световно наследство към ЮНЕСКО. Последната дума има Комитетът за световно наследство.
В своята вече 25 годишна дейност като експерт на ИКОМОС по ценности на Световното наследство, винаги съм установявал, че най-острите проблеми в тях произтичат от противоречие между Опазване и Развитие. За да илюстрирам това противоречие ще си послужа с няколко примера от моята практика.
Културният пейзаж около Котор, Черна гора (вписан през 1979) представлява синтез на природно и културно наследство, пейзаж с уникална хоризонтална и вертикална структура, както и с интегрираща зрителна ос, която обединява четирите залива. По време на всички мои мониторингови мисия там съм бил свидетел на мощен натиск за туристическо развитие, който застрашава ценността. През 2009 бе лансиран проект за изграждане на мост с височина 120 м, който би прекъснал обединяващата зрителна ос на пейзажа. През 2013 бе предложен проект за комуникационен „бай-пас“ около заливите, а миналата година – проект за въжена линия над Котор – все заплахи за вертикалната структура на пейзажа. През цялото време продължава стремежът за застрояване на всяка свободна природна зона по крайбрежието, с което се нарушава и хоризонталната му структура.
Соловецкият архипелаг, Руска федерация (1992) е друг изумителен културен пейзаж, също застрашен от урбанистично развитие. Според Генералния план, селището Соловецкое, разположено около централния Манастирски ансамбъл, трябва да нарасне близо два пъти (без демографски мотиви за това); предвиждат се строежи върху ценни горски зони. Лагерният комплекс на ГУЛАГ (паметник на културата) е в процес на компрометиране. Деградират манастирските пътища, както и мрежата от канали, създадени в древността от монасите, за да свържат многобройните сладководни езера в уникална хидротехническа система.
Историческият център на Санкт Петербург и ансамблите около него (1990) е вероятно най-мащабната културна агломерация в Списъка на световното наследство, с изключителни културни стойности, всред които – „небесната линия“[2] на панорамата край река Нева. По време на мисията ми през 2009 установих, че нуждата от градско развитие е довела до намерението на местните власти за значително съкращаване на защитената територия на ценността в Историческия център, както и до проект за изграждане в него на 400 м небостъргач „Охта-център“ на Газпром, в остър конфликт с „небесната линия“.
Храмът „Света София“ с манастирския ансамбъл и Киевско-Печорската Лавра, Киев (1990) е изключителна ценност на християнската православна култура. Още по време на първата ми мисия през 2009 и по-късно, в буферната зона[3] на ценността можеше да се наблюдава бурно и неадекватно ново строителство, което поразява историческата градска тъкан, компрометира манастирската панорама край Днепър и застрашава самата ценност.
Историческият център на Ярославл, Руска федерация (2005) е друг забележителен градски исторически пейзаж, в хармонично единство с река Волга и притока и Которосл. По време на мисията си там през 2012 видях пример за друг неприемлив аспект на Развитието: реконструкция на изчезнала ценност, за която липсва пълна и детайлна информация (стриктно изискване на Конвенцията 1972). Нещо повече, Успенският събор, разрушен през 30-те години, е бил „пресъздаден“ в размери, надвишаващи близо два пъти оригинала. В резултат, е поразена автентичността на прекрасната крайречна панорама. Виждал съм и на други места как подобен стремеж към „възстановяване на историческата справедливост“, макар и движен от добри намерения, може да застраши ключовото качество на ценността – нейната автентичност. През 2014 бях шокиран, че това може да се случи и в уникалния Московски Кремъл – съществуваха намерения за пълна реконструкция (отново без достатъчна информация за оригинала) на два манастира, брутално разрушени през 1929-1930. 
Старинен град Несебър, България (1983) представлява забележителен многопластов градски исторически пейзаж, включващ антична археология, изключителни средновековни църкви и образци на народната архитектура. Бурното туристическо развитие на Черноморското крайбрежие след 80-те години предизвиква силен строителен апетит към Старинния град. През 2010 мисия на ИКОМОС и Центъра за световно наследство констатира неприемливи деформации в ценността, които застрашават нейната изключителна универсална стойност: деградация на археологията, нарушаване на градската тъкан и на морските панорами, силна комерсиализация на публичните пространства, компрометиране на буферната зона. През същата година жителите на Несебър подписват петиция с предложение Старинният град да бъде изваден от Списъка на Световното наследство, за да може … да се развива – вероятно, върхова проява на противоречието Опазване-Развитие.
Нима наистина трябва да приемем, че това противоречие е непреодолимо? Нима Опазване и Развитие са взаимно изключващи се антиподи? Световната практика показва, че подобна хипотеза трябва да бъде отхвърлена. Цивилизованият свят е открил политики, методи и инструменти, които не само преодоляват противоречието между двете страни, но и създават взаимно полезно равновесие между тях. Предварително условие за това е да схващаме развитието на средата като устойчиво развитие, което щади нейните ценности, нужни и на бъдещите поколения. Защото развитие не е само застрояването на нови и нови терени, изграждането на все по-високи сгради, усвояването на все повече фондове. Развитие е и повишаването на качеството на средата, съхраняване и изява на нейната памет и културна идентичност. По силата на тази логика, развитието е неизменна част от живота на всяка ценност – била тя Помпей или жив исторически град. То осигурява жизнеността на ценността, включването и в съвременния живот. Нещо повече, опазването превръща ценността в ценен ресурс за развитие (например в областта на културния туризъм), а развитието, от своя страна, създава нови възможности за опазване (например чрез отчисления от туризма). Следователно, можем да говорим както за „развитие чрез опазване“, така и за „опазване чрез развитие“. Но за да бъде постигнато това са необходими точно определени условия.
Част от тези условия са по силите на Държавата – основен гарант за съхраняването на една ценност Световно наследство. Тя трябва да приеме политиката, принципите, методите и инструментите на интегрираната консервация[4], а именно: опазването да стане основен елемент на политиката в областта на културата, околната среда и урбанизма. За тази цел Държавата трябва да прилага серия от взаимосвързани инструменти: юридическа защита, чрез регламентирани статут и режими - граници и правила за опазване; устройствени и консервационни планове; системи и планове за управление, както и Законодателство, което легализира тези инструменти и създава ефективни стимули за партньорите в опазването.
Ако проследим посочените по-горе примери, ще установим, че тези условия са били нарушени в различни посоки:
* Неефективна юридическа защита: при културния пейзаж около Котор, както и в буферната зона в Киев липсват диференцирани режими за опазване; Соловецкият архипелаг, както и културната агломерация на Санкт Петербург не са защитени като интегрални ценности, а само като отделни ценни фрагменти (при това се допускат изключения от режимите – именно такова е бил небостъргачът „Охта-център“), целостта на Лагерния комплекс ГУЛАГ е компрометирана – той попада в два различни по сила режима; липсва правно изискване за защита на автентичността на ценността; режимите за опазване на Старинния град Несебър са твърде остарели, а такива в буферната му зона изобщо липсват;
* Урбанистична стратегия, несъобразена с целите на опазването - липса на интегрирана консервация: почти навсякъде отсъстват цялостни устройствени планове, които да покриват общата територия на ценността и на нейната буферна зона; в Соловецкия архипелаг Генералният план диктува активна урбанизация; в Санкт Петербург урбанистичното развитие застрашава незащитената „морска фасада“ на Историческия център; в Несебър все още действа Застроителен план от 1981, който до сега е бил преправян над 100 пъти;
* Неефективна система за управление: в Киев съществува дуализъм в управлението на буферната зона, с приоритет на Муниципалитета, при либерален инвестиционен режим и слаба роля на органите за опазване; в Санкт Петербург ценността се управлява от два субекта на Федерацията, които не винаги се координират в политиката за опазване; в Несебър Държавата в значителна степен се е дистанцирала от управлението на ценността, а местните жители са отчуждени от целите на Опазването; почти навсякъде липсва ефективна координация между участниците в системата за управление; в много случаи липсват планове за управление;
* Несъвършено законодателство: в Киев съществува реална колизия между Закона за защита на културното наследство и Закона за регламентиране на урбанистичната дейност; рестриктивният характер на Закона за културното наследство може да обясни отчуждението на местните жители в Несебър; в някои случаи не са законово регламентирани ключови понятия и инструменти, като: Обект на Световното наследство, Буферна зона, План за управление, Консервационен план и др.
ИКОМОС, чрез своите експерти, последователно съдейства на държавите-членки за осигуряване на посочените условия и инструменти, необходими за баланса между Опазване и Развитие. Например, по предложение на ИКОМОС, 33-та сесия на Комитета за световно наследство категорично отхвърли небостъргача „Охта-център“ в Санкт Петербург. Имах честта, като експерт на ИКОМОС да ръководя там международна работна група през 2011-2013, която отхвърли намерението за редуциране на защитената територия на ценността и прецизира нейните граници и компоненти, приети впоследствие от Комитета за световно наследство. Двата субекта на Федерацията сключиха споразумение за координация. В консултативната мисия на ИКОМОС в Московския Кремъл през 2014 препоръчах да бъде изоставено намерението за реконструкция на двата манастира и да бъде създадена археологическа зона[5] на това място, която да експонира, за пръв път, богатата подземна стратификация на Кремъл (зоната е вече реализирана). В Котор бяха осуетени проектите за мост, „бай-пас“ и някои неадекватни туристически комплекси по крайбрежието; със съдействието на ИКОМОС бе изработен План за управление, приет от Правителството на Черна гора. Консултации в тази област бяха дадени също в Санкт Петербург, Соловецки архипелаг, Киев, където изработването на планове за управление е в ход. План за управление изработихме и за Старинен град Несебър, приет от Комитета за световно наследство (но не и от Правителството).
Други условия за хармонизиране на отношението Опазване-Развитие са в ръцете на Архитекта. Моите наблюдения показват, че и най-съвършената система за опазване може да катастрофира в една единствена архитектурна реализация, застрашаваща ценността и нейния контекст. Затова съществува механизъм за контрол върху новите проекти в ценностите, в който ИКОМОС, със своите експерти, играе важна роля. За мен, тази по същество анонимна експертна дейност, водена от името на ИКОМОС, представлява истинско професионално предизвикателство. Един от интересните случаи в моята практика бе този с проекта за музеен комплекс в Соловецкия архипелаг. 
През 2013 ИКОМОС отхвърли предложението на Генералния план за изграждане на музеен комплекс в неприемлива близост до Манастира. Отхвърлен бе и архитектурният проект[6] – немащабен и неконтекстуален, застрашаващ ценността. Въпреки това, по време на моята консултативна мисия през 2015 установих, че строителството на музея е вече в ход. ИКОМОС настоя за незабавно спиране на строежа, като препоръча използване на изоставени съществуващи сгради в Соловецкое за музейни и други културни функции. През 2016 аналогични версии на проекта бяха също отхвърлени, а строежът бе спрян, при изградени вече три етажа. Накрая, през 2017 ИКОМОС получи много интересна серия от предложения[7] за: демонтаж на изградените вече конструкции и дискретно пейзажно решение на музейно фондохранилище, достъпно за публиката; адаптация на изоставена бивша дизелова електростанция за Музеен комплекс; използване на мрежа от съществуващи сгради за културни функции, нов концептуален подход към Лагерния комплекс. ИКОМОС препоръча предложенията да бъдат приети.
Виждаме как експертният процес може да се превърне в креативен диалог между експерти и държава, който стимулира намирането на желаното равновесие между Опазване и Развитие на културното наследство.
 
Слово на лауреата
Драги колеги и приятели,
Удостояването ми с Премията на името на Алексей Комеч за 2018 представлява за мен изключителна чест! За тази чест и за възможността да участвам в настоящата Церемония искам най-искрено да благодаря: на Журито за неговото решение, на Организационния комитет на Премията, на Държавния институт по изкуствознание и на другите учредители и партньори на Премията. Поздравявам от сърце лауреатите на Премията!
Съобщението, че съм лауреат, което получих на 20 май, съвпадна с едно мое много лично щастливо събитие. В същия този ден моята дъщеря Елена роди син Андрей (четвърти внук!). Двете събития не само съвпаднаха по време, но и някак се свързаха емоционално. Защо, след като са толкова различни? Едното събитие е международно, професионално. Другото – лично, много интимно. Аз си го обяснявам по следния начин.
Несъмнено експертната дейност изисква висок професионализъм. Изисква също огромен респект към културните ценности на човечеството. Имам този респект към уникалното руско Световно наследство, част от великата руска култура, с която моето поколение е израснало. Но за мен поне, експертната дейност по Световното наследство изисква и нещо друго: да ОБИЧАШ тези ценности, да си емоционално свързан с тях. Няма да забравя първата си среща с Ферапонтовия манастир, в моята първа мисия за оценка в Русия - това бе на 7 февруари 2000, в дълбока руска зима, при зазоряване, когато видях за пръв път Манастира, облян в мека светлина… Това бе любов от пръв поглед! Пазя в сърцето си завинаги образите на всички световни ценности, по които съм работил през последните 25 години. Те са част от най-хубавите ми спомени: „Небесната линия” на Санкт Петербург, силуета на Соловецкия манастир над Светото езеро, Ярославл и Московския Кремъл, Света София и Киевско-Печорската лавра, пейзажа на Котор (Черна гора), ансамбъла на Берат (Албания), булевард Андраши в Будапеща, Музейния остров в Берлин, Папския дворец с легендарния Мост в Авиньон, Историческия център на Лион…
Прекрасната мисъл на Овидий, която е мото на Премията, ми дава възможност да разбера по-добре своите собствени чувства: „Щастлив е този, който смело защитава това, което обича“. Да, като че ли наистина аз съм един щастлив човек: има културни ценности, които обичам и които мога да защитавам; имам четири внуци, които обичам и за които мога да се грижа! Като че ли това е връзката между двете събития на 20 март.
Но този вид щастие предполага и нещо друго. Съзнавам, че да ЗАЩИТАВАШ това, което обичаш е и изключителна отговорност. Зная, че трябва да бъда неподатлив на всякакви други внушения и съблазни: политически, административни, икономически, дипломатически и пр. Трябва да мисля единствено за благото на ценността, защото тя винаги е с нещо застрашена, винаги се нуждае от защита, включително и от моята собствена защита. Това неизбежно ме кара да бъда абсолютно обективен и много критичен, което често ме прави неудобен за собственици, администратори, политици. Обикновено не казвам това, което те биха желали да чуят. Срещал съм това отношение навсякъде, включително и в България – особено в България, защото, както знаете, експертът е най-малко „пророк” в собствената си страна… Понякога експертната дейност, ако бъде водена почтено, е трудна и неблагодарна. Любовта на експерта към ценностите често се заплаща твърде скъпо.
Кое обаче ми дава допълнителна сила? Ще призная, приятно ми е да чувствам, че дори и при най-острите ми критични оценки, тук в Русия не са ме възприемали като злонамерен, а са се отнасяли с уважение и доверие към мен. Сила ми дава и чувството, че не съм сам, че винаги имам съмишленици, които вярват в мен. Така, винаги с моите експертизи съм знаел, че зад мен е голямата професионална общност на ИКОМОС, който приема моите оценки. Затова тази Премия възприемам и като признание за усилията и подкрепата на ИКОМОС. Сега премията „Комеч” ми дава още едно прекрасното чувство - че съм част от вашата изключителна общност на руски експерти, изследователи, творци, граждански активисти, интелектуалци.
Ние, заедно с много други по света, сме наистина една силна общност, здрава мрежа, обединена от общ професионален морал. Този морал е дефиниран преди повече от половин век във Венецианската харта на ИКОМОС по следния начин: културните ценности от миналото са послания от минали към бъдещи поколения; днес те са временно в нашите ръце; наш върховен дълг е да ги предадем на следващите поколения „в цялото богатство на тяхната автентичност”. Това е главното, което ни обединява в нашата кауза. Различията са второстепенни. Това ми напомня за една мъдрост, която научих в Соловецкия манастир: нека в главното да има единодушие; във второстепенното – различия, и навсякъде любов! Хайде, отново да се върнем към Овидий…

[1]Наталия Душкина е професор в Московския архитектурен институт (Държавна академия) и в Московския държавен университет по геодезия и картография; вицепрезидент на ИКОМОС/Русия; експерт на ИКОМОС по Световното наследство; научен ръководител на проекта „Училище за наследството“; лауреат на Наградата „Алексей Комеч“ за 2008.
 
[2]  „Небесната линия“ на панорамата в Историческия център на Санкт Петербург, Световно наследство. Тя щеше да бъде необратимо нарушена, ако бе изграден небостъргачът „Охта-център“ на Газпром, отхвърлен от ИКОМОС.
 
 
[3] Нарушаване на манастирската панорама край река Днепър от нови строежи в буферната зона на ценността Света София и Киевско-Печорската лавра, Киев, Световно наследство (снимка: граждански организации в Киев).
 
[4]Дефинирана в Европейската конвенция за архитектурното наследство (Гранада, 1985) и в Конвенцията зо опазване на археологическото наследство на Европа (Малта, 1992)
 
[5] Археологическа зона в Московския Кремъл, Световно наследство, която експонира останките от два манастира, разрушени през 1929-1930. ИКОМОС отхвърля намерението за хипотетична реконструкция на манастирите и предлага зоната.
 
[6] Проект за Музеен комплекс в Соловецкия архипелаг, Световно наследство, отхвърлен поради конфликт с Манастирския ансамбъл.
 
[7]  Приети предложения за Соловецкия архипелаг на московското архитектурно бюро „Рождественка“ с ръководител Нерине Тютчева (2017):
а. Проект за музейно фондохранилище
б. Проект за адаптация на изоставена дизелова електростанция за Музеен комплекс
в. Проект за адаптация на изоставено плодохранилище за културен център
г. Концептуален подход към Лагерния комплекс на ГУЛАГ