100 години от рождението на Бергман

 
След близо 70 филма и 170 театрални постановки, Ингмар Бергман (14.07.1918 – 30.07.2007) създаде земетръсната си „Сарабанда” четири години, преди да напусне този свят. Този филм стана неговата величествена рекапитулация - творческа и биографична.
Шведският повелител на киното неизменно се занимаваше със смъртта, омразата, Бог, неразбирането, любовта, греха, мълчанието... Души и тела пресичат етико-естетическите пространства на Бергмановата галактика. „Поляната с дивите ягоди”, „Седмият печат”, „Персона”, „Сцени от един семеен живот”, „Есенна соната”, „Фани и Александър”... Киното му остава един от малкото гениални острови на магичното занимание с изкуството. Независимо от различията във фокуса, погледнати от днес, сложните му, бездънни и непостижими кинематографични ребуси из човешкия демонизъм са като несекващ дъх, като паноптикум от рефрени и препратки.
И е прекрасно, че младите могат да гледат филмите му и да откриват феноменалното могъщество на един от най-великите съзидатели на модерния кинематографичен език.
И е полезно, че ИК „Колибри” преиздаде знаковата му книга „Латерна магика”.