Течна жестокост

 
М. Б. Йонеску-Лупяну. “Пресен черен хайвер”. Превод от румънски: Ванина Божинова. София: Скалино, 2018
 
На петата страница от романа си мислех, че ще е по-добре да го подаря на баща ми заради интереса му към историята. Най-късно към четирийсетата страница се отказах категорично от тази идея и мислех дали да не дам книгата на някой приятел с по-либерални вкусове. Често си мислех, че не мога да поема нито страница оръжия и жестокост повече. Дни наред обмислях що за роман е това.
“Пресен черен хайвер” е роман за пирати, ловци, насилници и убийци. Съставен е от 64 фрагмента, свързани повърхностно чрез съдбите на двама главни герои, капитан Хасан и Гърка. Но тези двамата са по-скоро призраци, описани са с малко щрихи, и са самите те по-скоро обекти, отколкото субекти на действието. Делата на двамата протагонисти са вплетени в по-мащабната история на делтата на Дунава. Историята на този район е подхваната от далечната 1739 и доведена до 1986. Тези повече от двеста години обхващат събития от Османската империя, Първата световна война и съветската диктатура, Втората световна война и накратко следващите няколко десетилетия. Романът има фрагментарна структура, съставен от полу-документални текстови отрязъци, които формират пъзел с липсващи парчета. Липсващите части са другата половина от романа. На празните места въображението и любопитството на читателя е заставено да търси онова, което липсва, да си го представя и да го доизмисля; така полу-документалният роман е допълнен от полу-мистична, лепкава свързваща тъкан.
Документалните очерци се основават на богата изследователска литература. Сред ползваните документи и научни изследвания по история, география, етнография и дори съдебна медицина срещаме и някои така колоритни заглавия, като “Загадката Морузов: най-великият шпионин в румънската история”, “Хладилните рибарски халета в Галац (извлечение от Бюлетина на Политехническото дружество” от 1916 г.) или “Живот и улов на черноморските акули”. Отчасти допълнени с откъслечни легенди, отчасти с измислица, документите се превръщат в история. Романът е историята на Дунавската делта – история, също така разпокъсана и променлива като ръкавите, притоците и блатата на делтата.
Характерното за разказа на Йонеску-Лупяну е, че е пронизан от жестокост. Главните герои са впечатляващи, но не точно симпатични. Това е роман, в който мъжете издевателстват и убиват за удоволствие, а съдбата на жените е да бъдат изнасилвани. Сякаш няма друг живот, сякаш жестокостта е всичко, което тече и блатясва по тези места. Подобен роман, изпълнен със забележителна жестокост, е “Една и съща река” на Здравка Евтимова, случайно или не боравещ също с метафората на реката. Идеята за една земя, забравена от Бога, на която могат да се случват каквито и да е безчинства, едно след друго и безнаказани, изглежда не е чужда на балканските автори. Жестокостта тече през тези земи като река, вечно променлива и вечно същата. Единственото, което проблясва като нещо добро, е любовта. В романа на Йонеску-Лупяну мотивът за любовта, единственото човешко и спасително чувство, е както всичко останало само щрихован. Скоро проблясъкът му потъва пак в мътните води на насилието.
Главните герои, както стана дума, не ми бяха особено симпатични и нямаше нито един момент, в който да ги разбирам. Може би затова и исках да предам романа на по-подходящи читатели. Но може би причината е била друга. Капитан Хасан или Гъркът просто не са главните герои. Главен герой е делтата на Дунава – нейната трагична съдба – и именно към нея изпитвах съпричастие и жал. “Пресен черен хайвер” е роман за Делтата на Дунава – онзи ъгъл от Европа в края на Европа, оспорван и забравян, тъжна сцена на още по-тъжна история. “Пресен черен хайвер” е фрагментарен исторически роман; защото самата история е фрагментарна. А измежду фрагментите пропадат хора.