Шведски терзания

 
Мъжете и матриархатът.Александер Бард[1] и лидерът на партията „Феминистка инициатива” Гудрун Шиман[2] се сблъскаха в дискусия, посветена на ролята на мъжете в обществото.
Ако искате момчетата да функционират нормално, не е необходимо да ги карате да седнат на кръглата маса и да говорят за чувства. По-добре ги съберете в група, вземете палатка, идете в природата и помолете отбора да направи всичко, каквото искате, каза Бард.
Всички седящи места бяха заети, хората седяха на пода, посетителите на Алмедаленската седмица[3] бяха принудени да се тълпят на входа на шатрата и да се редят на дълга опашка на улицата, когато Александер Бард и Гудрун Шиман започнаха да обсъждат ролята на мъжете.
Много идеолози и писатели днес са склонни да смятат, че съвременният мъж има нужда от помощ, но предлагат различни обяснения защо е така и как трябва да решаваме този проблем. Няма нищо неочаквано в това, че Бард и Шиман не застъпваха еднакви гледни точки.
Би било абсолютна грешка някой да очаква мъжете да седнат и да започнат да обсъждат чувствата си, и да плачат. Мъжете функционират другояче, не като жените, ще го разберете ли някога това или не?, каза Александер Бард.
Бард смята, че подгрупата, в която доминират мъжете, ще се разрасне много скоро. Според него, повечето от мъжете се чувстват зле, защото новата цифрова среда много повече подхожда на жените, които имат повече приятелски връзки, в това число и в социалните мрежи.
Жените обаче по-добре се справят самостоятелно, а на мъжете е необходим отбор или група. Самотата е опасна. Ако в обществото има много млади хора, които не се ориентират много добре в живота, това е опасно и за самото общество, каза Бард.
Един от предложените от Бард начини да се достигне до по-голямо равноправие е разширяването и засилването на матриархата, за да може той да съответства на патриархата.
Гудрун Шиман не е съгласна с това.
Тук нашите мнения се различават. Аз не мисля, че трябва да строим матриархат, който да се съревновава с патриархата. Според мен, по-важното е, че ние, хората, се различаваме един от друг повече на базата на индивидуалността на личността, отколкото на базата на пола. Аз съм по-склонна да приемем различията на индивидуално ниво, каза тя.
Според Шиман, важно е да се одобрят онези промени, които много мъже сега са готови да приемат, когато става дума да отхвърлят от себе си патриархалното въоръжение.
Много от нашите мъже именно от това са уморени и се стремят към партии от рода на „Феминистка инициатива”, каза Шиман.
Тя не е съгласна с твърдението на Бард, че само младите хипстери с изсветлени коси от Сьодермалм[4] гласуват за Феминистка инициатива.
За да функционират нормално мъжете, трябва да ги събереш в отбор. Кажете им да построят нещо, може даже тотемен стълб в гората. Тогава, в процеса на работа, те ще говорят един с друг и за чувствата си. Тогава може да се работи с нас, каза Александер Бард.
Работата изглежда, като че ли мъжете имат по-слаб интелект от жените, не е ли така?, попита водещата дебатите Елса Вестерстад.
Не. Но те не са жени, те не са направени така, както жените. При тях всичко работи другояче.
Фрида Свенссон, Елса Вестерстад
Svenska Dagbladet, 12 юни 2018
 
Последиците от социалната помощ в Швеция. Много американски либерали смятат Швеция за страна с образцово общество, равенство на половете и уважение към родителските задължения. Социалните помощи там включват отлични безплатни или евтини родилни домове, 480 дни платен отпуск - както за биологичните, така и за приемните родители, и допълнителен отпуск за майките, заети със сложен физически труд. Шведските родители могат да съкратят своето дневно работно време (и заплатата) с една четвърт, докато детето не навърши осем години.
Обаче цялата тази държавна помощ си има цена. Швеция има най-високия подоходен данък в света – 61.85%. От тези пари се плащат услугите, от които с радост биха се възползвали мнозинството от американските жени, обаче в същото време върху жените се оказва натиск да се върнат на работа по правителствения график, а не по техния собствен. Едновременно с това, шведските власти финансират държавни детски градини (които се наричат предучилищни) и се смята, че за децата е по-добре да растат в обществото на професионални възпитатели, отколкото със собствените си майки.
Ако майката реши да остане с децата вкъщи по-дълго, отколкото го допуска одобреният от държавата платен отпуск, престават да й плащат. Това води до големи загуби в тези семейства, а и до обществен натиск. Моя тридесет и две годишна позната ми разказваше, че докато се разхождала в парка с двугодишния си син, я обкръжила група жени, която я обиждала за това, че не е изпратила момчето в детска градина.
Шведските власти се стремят да предоставят и на двата пола равни условия за работа, нещо, което заслужава уважение. Обаче заради тази цел те проповядват лъжливата идея, че майките нямат уникално значение за своите деца. Жените, които предпочитат да си останат вкъщи с малките деца, биват наричани изостанали и противнички на феминисткото движение. „Феминистка инициатива”, една радикална политическа партия, смята детските градини за начин жените да бъдат избавени от майчинските инстинкти.
Шведската политика по отношение на майките може да подпомага икономическия ръст и равенството, но тя не благоприятства общественото и емоционално развитие на малките деца. Има достатъчно научни доказателства за това, че държавните детски градини вредят на децата. Там съотношението на персонала към децата е твърде ниско, а обстановката смущава детето, оказва излишно стимулиращо въздействие и потенциално нанася вреда на развитието на мозъка му.
90% от шведските деца, по-малки от пет години, ходят на детска градина. Много е вероятно това да способства за разпространението на психически проблеми. През 2002 г. около 20% от шведските юноши са съобщавали за случаи на саморазрушително поведение, а през 2013 г. количеството самоубийства сред юношите достигна пика си за 25 години.
Въпреки борбата за равенство, шведската работна среда е една от най-разделените по полов признак в света. Почти 80% от шведските майки работят (при 70% от американските). Шведските жени са свръх представени в такива традиционно женски звена като яслите и детските градини и са недостатъчно представени в „мъжки” области, например финансите и инженерството.
Шведските жени заемат само 36% от местата в мениджмънта, това е по-малко, отколкото в САЩ, Канада, Франция, Русия или Австралия. Средната заплата на шведските жени е средно с 13.4% по-малка, отколкото на мъжете. През 2013 г. 72% от работодателите бяха мъже. В много детски градини, които би трябвало да избавят жените от майчинските инстинкти, работят жени, които нуждата да работят е откъснала от децата им.
Въпреки че Швеция е направила много, за да се справи с бедността, тя създава общество, в което децата страдат от емоционална нищета. На децата им трябват родители, а на малките деца особено им трябват майките. Безпокои ме това, че САЩ се движат в същата посока. Жените все повече се стремят – или са принудени да се стремят – към кариерни и професионални успехи, а не към семейни задължения. Както и шведите, американците обезцениха родителския труд, особено майчинството, и отглеждат недостатъчно емоционално развити млади хора, които са неспособни да поддържат близки отношения с когото и да било и да се превърнат в независими възрастни.
Аз мисля себе си за феминистка, но къде е ползата за жените от това да отричат значението на труда, който се изисква за отглеждането на здрави и уравновесени деца? Вместо да принуждава жените да приемат изгодни за икономиката на страната решения, обществото трябва да им даде възможност да направят избор в свой собствен интерес, в интерес на своите семейства.
Ерика Комисар
The Wall Street Journal, 11 юли 2018


[1] Александер Бард е шведски артист, музикален продуцент и есеист. Публикувал е три книги, в които представя философската си визия за интерактивната революция.
 
[2] Гудрун Шиман е шведска политичка. Започва в Лявата партия – комунисти, става неин председател през 1993 г. През 2004 г. предлага данък, който да плащат всички мъже като компенсация за домашното насилие. През 2005 г. основава Феминистка инициатива. На Европейските избори 2014 г. партията получава 5.3% от гласовете и изпраща един депутат в ЕП.
[3] В началото на лятото в парка Алмедален в град Висбю на остров Готланд шведските политически партии се срещат с привържениците си.
[4] Сьодермалм е днес един от най-модните квартали на Стокхолм.