Светлана Куюмджиева

 
За пет години като седмичен наблюдател на вестник “Култура” моят личен принос включва близо 300 текста – доста миниатюрен в гигантската хронология на изданието. За мен - важна глава от професионалната ми биография. Голямата интензивност на писането, необходимостта от постоянно заострено внимание и знание ми позволиха да открия що е отговорност към смисъла на думите и точността на информацията и бърз критически рефлекс. Дадоха ми комфорта да се обръщам към тези, които наистина ме разбират и се интересуват от същото като мен, да се чувствам все по-себе си в текста, да курирам отделните му части според неговата вътрешна логика и цел, да творя изкуство върху изкуството, възползвайки се от пълна свобода и от редакторското съучастничество и търпение на Светла Петкова и на Копринка Червенкова. При всичките ми журналистически опити (когато в периодичните издания все още се пишеше за изкуство и култура), само работата като наблюдател на “Култура” ме разви като писател. Бързо се разбра, че не съм точно “Косъмче от четка”, но зеленият ретро курсив върху всяка моя седмична колонка си остана като заверка за автентичност.
Точно това е вестник “Култура” – оригинал. Тук не става дума за марката, а за вестника и за неговата автентичност, препотвърдена многократно от собствената му история. Зелената “глава” е щафета, предавана между поколенията редактори и критици, заедно с неотменимата взискателност към текста. Но оригиналността не е в нея, а в самото пространство на вестника и опита с него. Той е същият, като да заживееш в стара къща. Колкото и да я ремонтираш, каквото и да си донесъл със себе си, накрая пак тя ще те промени, вместо ти нея. Ще те подчини на своята автентичност, защото никой вече не строи така, нали. А и още на влизане трябва да си доста смел, самоотвержен и вдъхновен, защото не е за всеки. Този опит не подлежи на подмяна.
Силата на оригинала е в неговата устойчивост във времето, в уникалния стил и консистенция. Оригиналът не се поддава на конюнктурни намеси, които могат да нарушат присъщия му интегритет. Най-често е “демоде”, дори и в бунта си срещу статуквото. Той е “zeitgeist” преносителят и черната кутия на най-критичните периоди.
Една от най-големите ценности на този конкретен оригинал е, че винаги се стреми да протоколира културните, естетически и политически турбуленции. “Култура” е единственият вестник, който трупа и съхранява история най-вече в разговор, не в първо лице. Всеки отделен неин епизод се открива в богатия му архив като дебат. Тук не става дума за пасивния жанр на интервюто, а за реална среща на няколко различни или сходни тези, стараеща се да изчерпи и “фотографира” максимално достоверно момента. И те всичките са тук – моментите за справка. Само оригиналът може да предостави такъв документ.
Същевременно оригиналът единствен може да си позволи тази широта и самоувереност, за да даде трибуна и на най-крайните и субективни критически позиции и да ги узакони с целия си авторитет. Само той може да си позволи лукса да отстоява, а не просто да отразява. Оригиналът обикновено е източник, а не преносител на информацията. Той не би могъл да служи, да има функция. Той е ирационален и сам по себе си.
Мястото и времето, вестникът и неговата история, това са основните определящи репери на автентичността и оригинала. С тях той не би могъл да бъде нито достъпен, нито общо разбираем. Свикнали сме да живеем в дълбокото противоречие и лукса да си набавяме масово по своята форма и цена издание със стойност на уникат. Успали сме всеки оценъчен рефлекс и сме приели автентичността за даденост, докато някой не вземе марката на тази автентичност, за да постави под нея копия. Но те винаги се различават на вкус.
В крайна сметка, “Култура” винаги е бил и си остава точно това – вкус и коректив – с умението му да избира автори, произведения, теми, проблеми и с културата да ги представя, критикува, хвали или просто пази за историята, с уникалната си способност да учи как се пише и говори за изкуство, да създава критическа култура.
Ако аз лично съм научила нещо от своя опит във вестник “Култура”, то е, че за да бъдеш критичен, трябва да си самият творец; и не би могло да си адаптивен и лесен спрямо условията или силните на деня. Рискът от загуба на оригиналност е голям и коварен. Дебне буквално във всеки ред.
Светлана Куюмджиева