Светла Петкова

 
Вече няма да има вестник „ Култура“! Закриват го! Години опит и натрупвания увисват във въздуха. Търси се вариант за продължение. Естествено, няма да бъде същото. Но може пък и това сътресение да е за добро, да доведе до обновяване и промяна.
„Култура" винаги е бил важен фактор в областта си, макар и не по вкуса на мнозина. Независим, в опозиция, търсещ различни гледни точки и разискващ не лесни теми. Уникално не само за България издание, което всяка седмица обръща погледа към текущи събития и наболели въпроси и проблеми. Територия, отворена за споделяне на мнения и позиции. Безценен архив, съхранил информация за интелектуалните постижения на нацията (и света) в продължение на няколко десетилетия.
Без съмнение е трудно да пишеш отстранено по повод края на изданието, с което си бил свързан професионално и емоционално в продължение на 14 години (2002-2016). Като редактор „пластични изкуства" за мен вестник „Култура“ беше поле за развитие, но и училище, семейство, мисия, смисъл, глас и свобода. Възможност да критикуваш, но и да бъдеш критикуван, да заявяваш и защитаваш позиция, да сблъскваш мнения, да търсиш неочаквани перспективи и да правиш професионални открития... Уютна константа и незаменима среда за формиране, израстване, обогатяване, създаване на професионални контакти и свободно изразяване на мнение. Територия, изключително трудна за извеждане и отстояване като политика в тясната област „визуални изкуства", особено във времена, когато част от пишещите критика заминаха в чужбина, други се отказаха, а нови автори се намираха, възпитаваха и поддържаха с усилие. Но най-голямата трудност се състоеше в това да поддържаш интереса на една взискателна читателска група, особено на фона на променящата се информационна и интелектуална среда.
Марката „Култура", издържала превратностите на времето, е резултат преди всичко на добра спойка от личности (редакторите, но и авторите) и тяхната отдаденост и вяра в смисъла да се продължава, въпреки всичко. Поддържане на висок професионален критерий и безкомпромисност по отношение на избора на теми. Способността винаги да се търси актуален поглед към културната сцена.
„Култура" обаче е и продукт, и следствие на времето, на нуждата от познание и интелектуално богатство, на начина, по който се представя и възприема света. Затова в този момент неизбежно си задаваме въпроса има ли нужда днес от „Култура"? Чете ли се и от кого? Успява ли екипът да се впише в една променена ценностна, социална и интелектуална среда по начина, по който е действал почти без промяна през последните близо 30 години? Може би именно настоящата криза е шанс за преосмисляне и вглеждане в себе си, за търсене на връзка и диалог и с новите поколения, по нов начин и (може би) с нови средства. Трудна мисия, но не и невъзможна...
Светла Петкова