Нева Мичева

 

Мъчно ми е за онези, които знаем какво си отива с “Култура” и ни боли. Ще ни липсва тази аула от хартия, в която слушаме по-мъдри и запознати от нас да говорят неща, които ни касаят като граждани на света и обитатели на самите себе си; ще ни липсва това виртуално кафене, където се срещаме с приятели и разговаряме кой какво е свършил; ще ни липсва тази арена за бой с петлите на крайните ни мнения; ще ни липсва този подиум, по който дефилират – осмислени и подредени – новостите от света на мисълта и света на даденостите, и света на идеалите, и света на несправедливостите; ще ни липсва възможността за обсъждане на виждания без цензура, възможността за обсъждане, възможността за виждания...
Пò ми е мъчно обаче за онези, които не знаят и не ги боли. И за онези, които ще разберат твърде късно – когато вече няма да има полезен ход.
"Култура" е единственото периодично издание с наблюдателски рубрики в България и другаде компетентна критика за класическа музика, телевизия или изобразително изкуство няма да намерите. Нито литературни обсъждания, свежи политически материали от страната и чужбина или пространни интервюта по наболели социални теми – нито накуп, нито поотделно.
Когато искам да обясня много простичко на някого какво всъщност е “Култура”, казвам следното: откак съществува гугъл и архивът на вестника е онлайн, поне веднъж на ден първият ме праща във втория. Работата ми е между културите и често търся имена и факти, които в България не се споменават. Освен в този вестник. Няма медия, която да се похвали с такава адекватност спрямо времената. Няма медия, която да се похвали с този стандарт на езика. И няма медия, която да се похвали с такова разнообразие на темите, вкарано в такъв последователен концептуален строй.
И телата ни са смъртни, и начинанията, така че, за да си спестим гарантирани мъки и унижения, е най-добре отрано да сме сдобрени с идеята за неизбежния край. Но какво да правим с краищата, които не са неизбежни? “Култура” има действаща редакция и структура. Този вестник без аналог трябва да бъде подкрепян и пазен като национална ценност от Министерство на културата, БНТ и БНР, БАН и университетите, библиотеките, читалищата, театрите, музикантите, писателите, издателите, читателите. Без обратната връзка на “Култура”, приятели от институциите, институтите, салоните, студиата, читалните и компютърните екрани, ние всички ще съществуваме много по-малко и по-некачествено.
Не е вярно, че няма незаменими хора. "Култура" я правят съвсем конкретни личности с огромна подготовка, стиковка и хъс, които, освен другото, са способни и на следното чудо в това царство на параноята, ревността и доброволната безпътица: да създават около себе си общност, чиито центробежни сили са уважението, безкористието и любознателността. Каквото и да се продава оттук нататък под нейното заглавие, ще е имитация. А имитациите са от дявола, знаете.
“Казвам се Нева Мичева и превеждам от италиански, искате ли да си сътрудничим?” Нещо такова написах преди двайсетина години от Италия, където току-що бях емигрирала, на всички български медии, за които се сетих, че бих могла да правя нещо от странство. Единствените, които не просто отговориха (благодаря, господин Буцев!), но и моментално ме поеха под крилото си, бяха журналистите от “Култура”. “Култура” ми позволи да превеждам, когато за мен нямаше място, но и ме принуди да пиша. И през ум не ми беше минавало да го правя, а “Култура” настоя. Първо написах писмо от читател. После репортаж от панаир на книгата. После 99 текста за рубриката “От въздуха подхванато” и 16 фестивални страници от Сан Себастиан. И много още. И не мога да спра, и не искам. Ако някога някъде сте прочели нещо мое, все едно преводно или от първа ръка, което ви е доставило удоволствие или ви е дало информация – благодарете на “Култура”, не забравяйте “Култура”, бъдете “Култура”.
Нева Мичева