Излизане от Египет

Не всяко време е подходящо да прегъване на последното
ъгълче на пътната карта, за съзиране на празното място, където
да настаним най-близкото тяло до нашето. Дори и да забележим напиращата
патетика и изострянето на основата в съседната територия. Новата
книга с поезия на Александър Секулов разгъва подобен вид походност
на оглеждането и белязването. Тя ненапразно разделя дебютната
му книга, издадена преди десет години, от втората книга, като
взема сега от предишното и по този начин като че ли го напомня
за последен път. Това нейно вмешателство отлепя, от една страна,
класическата поетика на носталгичното с мирис на гниеща провинциална
тръстика и подразбиращите се за 80-те гневливост (съчки за приближаващ
бунт) и оплаквателно национална митология (става дума за "Седмо
небе", 88-ма), а от друга - деловия тон на добре премерената
и разпозната енциклопедия на народопсихологичното в "Майсторът
на камъните" от 96-та. Новата сбирка на Александър Секулов,
запазвайки някои стари пътни знаци, обрамчва книжното тяло (а
то външно е красиво) с две други поеми, които едновременно повтарят
и различават начина на писане (и според мен виждат по-добрия).
Общността на стихотворенията във "Високо, над далечината"
се управлява от участието им в пътешествието, археологията през
протяжното лятно време, историята на града и храма. Тази опасваща
пределите цикличност на пътуването се споява от чудото, спасението
и проклятието (обречеността), които Секулов тематизира по познатия
ни начин. Книгата като че ли ще се извърви най-напред в своята
илюстративност, предварително взела за чиста монета тъжния полутон
и представяща върволици от хора, кораби и стихотворения, които
се изнасят нанякъде... Четенето заедно с последния стих излиза
от книгата. Поемата в самия край обявява "Излизане от Египет",
доказвайки упоритото ни пътуване из страната България, докато
все повече достигаме хоризонта на обещаната земя в небесния живот.
"Високо, над далечината" е книга, която не онагледява
решение, но има нужда от него, не подплатява със съмнение поетическото
си пространство, но разделя на две пътя си. Следващата стъпка
на Секулов трябва да бъде в посоките на един поне викингски поход.


Десислава Неделчева


Александър Секулов. Високо, над далечината.