Некои разлики

Писмо до Катя Атанасова

Литературен вестник

Тук



Уважаема колега Атанасова,

Преди да коментирам задтекста ви, ще уточня някои разлики в понятийната и интерпретационната ни системи.

1. Правя разлика между "ярост" и страст.

2. Правя разлика между "вездесъща позиция" и отчетлива позиция.

3. Правя разлика между критиката като санкционираща институция и некритиката като личен изказ и личностен акт.

4. Правя разлика между не"поезията на Елин Рахнев" и поезията на Борис Христов.

5. Правя разлика между медийното мълчание на писателя Боян Папазов и мощното му сценично говорене и медийното говорене на неписателя Елин Рахнев и шумното му сценично мълчание.

6. Правя разлика между рекламна стратегия за продукт на "Пайнер студио" и рекламна стратегия за нова българска пиеса.

7. Правя разлика между меткането на коси на Нона Йотова и актьорството на Бойка Велкова.

8. Правя разлика между изящността на представлението "Боб" и аморфността на непредставлението "Високата есен..."

9. Правя разлика между роден поет и библиотечен такъв.

10. Правя разлика между самоиздънващата се нелепост на чолевата апологетика и йезуитската перфидност на вашето перо.

И не аз правя разлика между дарбите на набърканите творци - орисниците ги вършат тия лудории.

Дотук с милите, невинно наивни уточнения. Налага се да ви запитам направо:

Когато говорите за "официална позиция на вестника", какво всъщност имате предвид:

а) че колегата Дечева и аз нямаме собствено мнение, усет, разбиране за нещата, които коментираме, и сме подставени лица, говорители на колегата Червенкова - тя ни вика на 5-минутки и казва: кой ще отреже главата на Благой от Софстрой - обадиха ми се от Машинекспортмаш - ти или ти?

б) че колегата Червенкова (дипломиран театровед, ако не знаете) няма собствено мнение, усет, разбиране за нещата, коментари върху които публикува на страниците на частния си вестник (той не е орган на Министерство на културата, ако не знаете) и дори ако има, не е редно да се включва в обсъждане на театрални въпроси.

в) че в 2001 година вестниците, които се занимават с движенията и случките в културата ни, имат/изказват "официални позиции" по тях. Как точно си го представяте - "Х е лош художник - докато сме/е жив , ще го твърдим. И никакви постове. За У - обратното"?

Тъй като се наричате "определено незапозната с театралната кухня", но пък "свързана мисловно и емоционално и с в."Култура", ще въведа аромат от театралния бокс на дома "Култура". От самото раждане на явлението "Сфумато" до ден днешен хората, обитаващи това пространство, по обясними художествени причини му съпричастват, поддържат го естетически, интелектуално и реално - занимават се с неговата работа, ценят я и я огласяват. 11 години не само там, но и в никой друг вестник (изключвам писанията на Недялко Недялков в "Труд") не поникна зрънце съмнение в Абсолюта Сфумато. И ето че миналата пролет не някой друг, а точно в. "Култура" - акушерът, микропедиатърът, джипито на чудесното дете "Сфумато" - публикува текст (бр. 20, "Грехът Сфумато"), доста кървав, жесток, както само любовта може да бъде, сигурно съсипващ, но със сигурност и съсипан, че нещо става в растежа на "детето". По-после на същите му страници "Сфумато" продължи да съществува, успехите му в чужбина продължиха да бъдат отразявани, разговори за новите му търсения и старите му сградни беди продължиха да се водят. Коя е официалната позиция на в. "Култура" по "Сфумато" - бихте ли ме/ни светнала?

Наистина ли не допускате, че съществува български вестник, в който да се публикува или не един текст е решение, продиктувано от свестността на написването му, а не от естетическите оценки, които носи, или координатните мрежи, в които е наместваем?

Разчетената от вас "официална позиция" в моя текст/контекст е: "Елин Рахнев не е драматург, подобаващ на Народния театър". И задтекстът, който подло ми внедрявате, е - да бъде махнат, за да остане единствено достойният Константин Илиев. Тежко на Константин Илиев и истински тежко на българската култура, ако до мен се опря да му браня мястото в Народния театър и ако Елин Рахнев по някакъв начин му пречи или го засенчва.
Дълбоко не ме интересува кой е драматург на Народния театър - това (сигурно не знаете) е работа слабо заплатена, доста невидима и определено неблагодарна. Но ме интересува как днес се заема пост в държавна културна институция, например поста драматург - с какъв background и с какви последици - две точки, свързани от права линия. Тъй като обичам Народния театър, доста личности в него и не на последно място поезията, фантазията и театралността на Сашо Морфов (автор на дълбоко съкровения спектакъл "Декамерон", ако сте го гледала), пък и част от стотинките ми отиват за позлатата на една ангелска къдрица от купола му (ако разрешите), не бих се радвала, ако разбирачът от драматургия Е. Р. се окаже конгениален на автора на драматургия Е. Р. - защото не е неправомерно запитването ми: ако пишеш лоши пиеси, дали ще успееш да отсееш добрите у другите. И при тази инвазия от български заглавия, която, както научаваме от патетиката на Теодора Димова, се очаква в "Театър на последния етаж", не ми се ще да потекат подобни на "Високата есен..." литературщини и тъй жадуваното завръщане на българина към българското отново да се отложи за кукувиче лято. Защото не знам дали "бездарието е фашизъм" (по Левчев), но със сигурност е доста енергично за себе си и уморително за другите.

Що се отнася до опозицията Рахнев/Илиев - не я правя по оста подходящ - неподходящ за драматург (доста дяволски маньовър от ваша и на Димова страна), а я правя по оста 1 пиеса срещу 10 пиеси. Две от които - по всякакви мерки и теглилки - изключителни. И още 3 - доста яки като драмописане (хвърлете им едно око). Че на туй кресло са седяли нявга Яворов и Лилиев, въобще не ща да споменавам.

"Ясно е едно - Аве Иванова не харесва политиката на Народния театър по отношение на избора на драматурзи. Вестник "Култура" също. Ако това е така, времето на дебат по този въпрос отдавна е минало ..." Три изречения, а колко фалшификации! Дали аз харесвам "политиката", ясно не може да е. Между нас казано, нямам мнение по въпроса. Ясно става само, че не харесвам метода да се натоварват с отговорности хора, които са дали 100 интервюта спрямо 1 текст, които вербализират естетическата си принадлежност, вместо да я практикуват, които са светски свръхактивни и творчески чупливи. А за в. "Култура" хептен не знам какво харесва. Ако ми кажете кой е, къде живее - ще ида да го питам. Аз познавам хора, които го правят, 50-60 някъде. От вас научавам, че времето за "дебат по този въпрос отдавна е минало" - къде казаха? - не знаех. Пак съм бляла. Друго беше преди, спомняте ли си, госпожо, имаше ред и порядък - като излезе в "Работническото дело" негативка за някого - то не е интифа, а заповед. На другия ден е на улицата и спират да го поздравяват.

"Не му се разрешава и да е поет" - приписвате ми власт, по-голяма и от Станка-Шоповата, и от Максуеловата - та мога ли аз да забраня на 300-та сигурно родни издателства да публикуват когото си щат.

Боя се, че очилата, с които четете патоса ми, публикувалия го вестник, времето, в което живеем, начина, по който четвъртата власт получава и дава интифи за Генералната линия - тези очила правят сръчността Ви зловеща. Затова занимавам себе си и драгия читател още с тази страховита глупост, която се наниза. Вашият отгоре глазурен, а отдолу смъдящ на поръчка "прочит", е още един щрих към контекста, от който ми расте баобаб в гърлото. Прочит, който, за мое съжаление, показва, че тезата ми за тотална подмяна е по-хлебна, отколкото допусках; че здравият ми гняв е по-основателен и че пътят, по който ме води сърцето и background-ът, е не само единствено възможният ми, но и читав, макар и остро самотен - не искам да съм морковче в яхния, в която няма ценности, няма естетически и духовни аршини, няма земен и небесен ред - има Иван и Драган, Иван работи там, а пък Драган ми е тетин, има "услугване", "щадене", "човещинка", "никому нищо", лъжетолерантност, лъжедебати - една ширнала се блатна апатия със забит като изсъхнал дънер насредине й цинизъм, оти оно светът нема да го меняме... по е арно да се не лютиме помежду нас оти сви сме у кюпът... слатко да си чутиме край огинът док'ато бобецът си шушка ама без джоджън или дивисил... за по-постно... да не узне некой сасед да го подуши и да се изприщи надуе па да стане некоя бела... затова по-убаво е да си пърдаме да го пърдаме - от това се не мрие - па некой ден след умрело дечинките че проветрят.

И тъй като вкусът е нещо свято, личен олтар, художествена вяра - а със сакралности не се спори - желая и на двете ни приятни вечери с любимите ни поети - на вас с Елин Рахнев, на себе си с Емили Дикинсън, Башо, Борис Христов, Георги Господинов и некои други.

С прекипяла умора и гореща надежда за точка.