Глобално отчаяние

След лудия успех на "Пианистката" австриецът Михаел Ханеке отново шокира. Но ако предишният филм бе екзистенциален гейзер през класически клавир, този е тътен на глобалното отчаяние без музика (чуваме я само веднъж за секунди през транзистор). И Изабел Юпер, естествено, е различна.

Нормално френско семейство с две деца пристига от Града във вилата с колата си, натъпкана с провизии. Там обаче ги посреща фамилия мургави натрапници. Френският баща е застрелян, колата е отнета, удобният живот е зачеркнат...
Пред майката (Изабел Юпер) и двете деца (момиче и момче) зейва преддверието на Ада. Подир Влака-спасител те се натъкват на клаустрофобично общество от изгнаници, управлявано от корумпиран поляк.

Става дума за фантастичен катаклизъм, но без извънземни. Началото ми дава повод да мисля, че целта на Ханеке е емигрантската агресия (здравей, Европейски съюз!). Има я и нея, но е по-сложно (о, свидна глобализация!). Филмът е антиутопичен лабиринт от глозгане на опозиции: "град - село", "местни - пришълци", "авторитарност - хаос", "религия - неверие", "цивилизация - примитив", "човек - природа"...

Абсурдистки прочит на днешността, разбирана като стихия на консумацията. Бруталност, унижение, самоубийство, но и жертвоприношение, каляване, самосъхранение...

Цялата тази Голгота на оцеляването е представена като зловещо-концепиран спектакъл на мизерията. Филмът е зверска разправа с овълченото ни време, заснета бляскаво от Юрген Юргес.

Изабел Юпер е убийствена, както винаги, но тук (с кестенява коса!) повече напомня стоическите си майки от киното на Шаброл, отколкото самотната опустошителка от "Пианистката". За известно време Ханеке дори я "скрива", изваждайки на преден план групата, микрообществото, където откриваме, подобно на "Догвил" на Ларс фон Триер, разни социални типове и рефлекси, ала тук са доста по-размазани.

С дългите си, тихи и нагнетени кадри "Времето на вълка" напомня и "Сталкер", но без предиханната мистика на Тарковски. Общо взето, новият филм на Ханеке се вписва в световния контекст на "апокалиптичното кино". Само че бъбривата му енигматика разплисква обема на внушенията.

Очаквах перверзно-тръпчив концентрат, какъвто бе "Пианистката". Само че "Времето на вълка" се оказа главоболно божоле. Е, какво пък, другият филм често се върти по кабеларките, а този е алтернатива на комерсиалното кино по екраните.