Секуларизация и десекуларизация

През последните месеци ИК "Критика и Хуманизъм" направи изключителен пробив, като представи две значителни изследвания, посветени на мястото на религията в глобалния свят, нуждата от нов ценностен избор на прага на третото хилядолетие, диалога и мирното съвместно съжителство на различни религии и култури. За първата от тези книги ще говоря тук. Втората е програмното изследване на проф. Ханс Кюнг "Проект за световен етос". Благодарение на тези книги екипът на издателството още веднъж демонстрира своята ангажираност с най-модерните проблеми на световната култура и провокира българския читател да влезе в дискусия.

Току-що излязлата "Десекуларизация..." обхваща студии, посветени на мястото на католицизма в съвременния свят, мястото на протестантизма и юдаизма, проблема за европейската идентичност, новите политически измерения на будизма и исляма. В програмната студия на проф. Бъргър "Десекуларизацията на света: глобален преглед" има специален раздел, посветен на грешките на теорията на секуларизацията. Тук ще приведа становището на автора: "Моето твърдение е, че допускането, че живеем в секуларизиран свят, е погрешно. Днешният свят (...) е така яростно религиозен, както е бил всякога, а на някои места повече от всякога. Това означава, че целият литературен корпус, създаден от историците и социалните учени, неясно обозначен с названието 'теория на секуларизацията', е сбъркан по същността си... Секуларизацията на обществено равнище не е неизбежно обвързана със секуларизацията на равнището на индивидуалното съзнание." (с. 10-11). Изразявам съгласие с тези констатации на Питър Бъргър и ще се опитам да покажа защо възникват посочените от него методологически трудности. Според мен трудностите пред теорията за секуларизацията се дължат на следното обстоятелство: този феномен следва да се мисли не под условието на времето, като процес на модерността, започнал с Реформацията или Просвещението и довел до еманципацията на всички светски институции от сферата на църковността, а под условието на едновременността. Как трябва да се мисли тази едновременност? В своите анализи на сакралното феноменологията на религията интерпретира сакралните преживявания като преживявания с изцяло нуминозен характер. Обаче профанизирането на определени сакрални структури, което се смята, че е характерно за прогресивно интерпретирания процес на секуларизацията, не означава, че сферата на сакралното бива лишена от всякакво съдържание. Както подчертава Макс Шелер, човек не може да не вярва, независимо дали в Бог или в кумири и идоли. Според мен, сакралната сфера на отделната личност, както и сакралните сфери на съзнанието на по-малките или по-големи групи, не търпят празнота откъм съдържание, откъм обект или квазиобект, който се валидизира като сакрален или свят за отделната личност, респективно за групата или нацията. В този смисъл аз говоря за тази едновременност и за двоичното движение в рамките на религиозния и изобщо на ценностния опит - профанизирането на определена сакрална или ценностна структура необходимо се съпътства от обратното движение - сакрализиране или свръхоценностяване на някаква социална фигура или социален обект.

Не е задължително процесите на ресакрализацията или на десекуларизацията в рамките на индивидуалното съзнание и в рамките на публичните феномени на съзнанието да се съпътстват от институционален подем на съответните църкви. Тук отношението е сложно и то е предмет на детайлизиран социологически анализ. Бих обърнал внимание върху друго, върху необходимостта от една особена политика на сакралното, в името на която трябва да се обединят усилията както на философията и феноменологията на религията, така и на социологията и съвременната политология. Става дума за необходимостта да се създават цивилизационни предпоставки, така че индивидите и социалните групи да бъдат предразполагани към позитивен сакрален опит. Чрез директни императиви и внушения не е възможно да убедиш някоя личност или социална група какво трябва да преживява като сакрално или свято, необходими са усилия по създаването на условия за възможността на подобен позитивен опит. Затова аз говоря за обединени усилия на цялото хуманитарно знание. В противен случай на мястото на Бог и сакрално ще застанат идолите и кумирите на тероризма, насилието, дрогата и т.н.

Питър Бъргър с основание твърди, "че взаимодействието на секуларизиращи и контрасекуларизиращи сили е една от най-важните теми на социологията на съвременната религия". (с. 17) Според него може да се направи едно донякъде сигурно предсказание: "Няма причина да се смята, че светът на XXI век ще бъде по-малко религиозен, отколкото е днес." (с. 25) Съгласен съм с твърденията на автора, че "религиозният импулс, търсенето на смисъл, който надхвърля ограниченото пространство на емпиричното съществуване в този свят, е бил вечна характеристика на човечеството и че човешкото съществуване, лишено от трансцендентност, е обеднено и в крайна сметка непоносимо състояние". (с. 26-27)
Новият период от развитието на световните религии, който, в съгласие с експертите от посочената книга, бихме могли да квалифицираме като "десекуларизация", поставя също така и високи изисквания към диалога и мирното съвместно съжителство между различните вероизповедания. Може би трябва да се разделим с убеждението, че съществува един общ смислов свят на модерността, и трябва да признаем, че съществуват множество сакрални светове и ценностни парадигми, които повече или по-малко трудно встъпват в диалог помежду си, съжителстват повече или по-малко войнствено и в този аспект задачата на хуманитарното познание също е изключително отговорна: да се намерят оптималните условия за диалог и толерантност между парадигмалните светове на световните религии и да се утвърждава мирното им съжителство в името на един цивилизационен прогрес.

Подобен пример за съвместни творчески усилия на автори от различни направления е посочената книга - експерти по католицизма, протестантизма, юдаизма, будизма и исляма последователно и аргументирано проследяват ролята на съответната религия в актуалната политическа констелация. На базата на огромен емпиричен материал ясно се демонстрира възраждането на някои традиционни религиозни форми и съответно тяхната трансформация в съвременните условия.

В заключение бих искал още веднъж да изтъкна огромната ценност на предложеното изследване не само в сферата на образованието на студентите от хуманитарните специалности, но и с оглед практическата работа на политици, социални работници, социолози и политолози.