Български  |  English
Резултатите от търсенето за  8

Новият цикъл на Софийски солисти

Брой 44 (2394), 16.12.2005

Българската Катрин Миле

Брой 44 (2394), 16.12.2005

Утрехт’ 2005 – ползата от еклектичните концерти

Брой 44 (2394), 16.12.2005

Един израстващ фестивал

Брой 44 (2394), 16.12.2005
Статистика. 28 спектакъла: 15 драматични и 8 куклени постановки от България; 2 драматични от Македония – Народен театър ‛Войдан Чернодрински‛ от Прилеп и Народен театър от Щип; 1 драматична (детска) е 1 куклена от Сърбия и Черна гора – Куклен театър от Бар; 1 драматична от Украйна – Народният театър ‛Леся Украинка‛ от Киев). Това е статистиката на този набиращ скорост сравнително млад театрален фестивал. Освен това по време на фестивала се откри изложбата ‛Метаморфози‛ на сръбския фотомайстор Аугустин Юрига. Сред изложените снимки имаше и такива с български театрални лица - например невероятен портрет на проф. Атанас Илков, направен през май 2005 година на ХІІ международен куклен фестивал в Суботица, Сърбия и Черна гора, когато получава наградата за цялостно творчество ‛Малък принц‛. Това е за статистиката. Но то дава представа и за широката картина на нашия театър, която форумът показа на пазарджишките зрители. При това, за разлика от други фестивали, усилието да се играят и спектакли за деца (куклени и драматични) съвсем не е формално. Спектаклите на чуждите участници от три страни също не присъстват куртоазно в афиша, а бяха сред най-доброто на фестивала. От тези 28 спектакъла успях да гледам 25. Разбира се, не е възможно, а може би не е и нужно да се спирам на всички видени представления. Между тях имаше много добри и просто добри – те, слава богу, преобладаваха; приемливи – това са онези, в които хем нещо цениш, хем сърце юнашко не ти дава да ги приемеш изцяло; слаби - така дошло този път!, - и слаби - не можеше да не бъдат такива!; и два недопустимо лоши. Съотношението в тези условни групи беше 15:2:6:2. Ако някой се усмихне снисходително на приведените съотношения в изкуството, ще му напомня за популярните у нас напоследък политически и управленчески формули. И, ако още му е смешно - а поне в държавата не е, защото е тъжно - нека си се усмихва…

Случайността е моторът на вечността

Брой 44 (2394), 16.12.2005
От 24 ноември до 15 декември Милко Павлов представи в Софийската градска художествена галерия своята изложба ‛милкопавловго- лемитерисунки 2012-2030‛. В началото на изложбата е поставен текстът: ‛През 2056 заедно с отбелязването на 100 години Милко Павлов бе направен и опит за реконструкция на милкопавловголемитерисунки 2012-2030 от ноември 2005 в СГХГ, София, България. Първите разминавания в реално време датират от есента на 2004 година. Още през декември се появяват образи от 2019 и 2026, а през януари 2005 изплуват картини от 2012 и други, датирани 2016 и 2029. Така се появяват Resentimenti и Navigare. Освен тях се показват и части от цикъла Anamnesia от 2003.‛ В момента художникът води преговори с галерията за дарение на цялата изложба, с условието тя да бъде показана в същия вид през 2056 година.

Скрито-покрито

Брой 44 (2394), 16.12.2005

Софийски диалози 2005: хор автентични гласове

Брой 44 (2394), 16.12.2005

Какво е това, което не е роман, но не е и нищо друго

Брой 44 (2394), 16.12.2005
Бел.ред. Настоящият текст не може да бъде определен просто като реакция на рецензирания Милен Русков срещу рецензиращата го Милена Кирова – въпросите, които той поставя, заслужават далеч по-едра дискусия. Надяваме се обаче един от първите участници в нея да бъде именно нашата уважавана колумнистка проф. Кирова.

Явор Джонев: Новото училище иска друга организация, друго оценяване, различно знание.

Брой 44 (2394), 16.12.2005
Когато провеждахме този разговор с Явор Джонев, естествено не знаехме, че предстои стачка на учителите. Сега, когато го публикуваме, си давам сметка за особения – на някои читатели може да се стори обезкуражаващ - фон, който стачката създава на размишленията за едно друго, различно, бъдещо учене. Без да се интересува от мизерното положение на българското училище (заплащане, материална база, отпускани средства), бъдещето вече немилостиво влече застиналото му битие към доскоро немислими промени на форми и средства. След Освобождението в България е имало единодушие по приоритета на образованието. Имало е консенсус по посоката. Днес – в един много по-разнопосочен свят – продължаваме да смятаме образованието за приоритет. Но е необходим дебат за посоката и за обединяването на усилията. Надяваме се, че с този разговор ще провокираме обмена на мнения по бъдещето на образованието в България. Хр. Б.

КираМуратовски вихри

Брой 26 (2376), 08.07.2005

Морис Дрюон: В Русия никой не гледа сериозно на Политковска

Брой 26 (2376), 08.07.2005

Триумфът на воленщината

Брой 26 (2376), 08.07.2005

Виенският viennAfair

Брой 26 (2376), 08.07.2005

Теория на конспирацията

Брой 26 (2376), 08.07.2005

За философията, живописта и душата

Брой 26 (2376), 08.07.2005
 
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”