Вазов в подробности

Вазов в подробности

Откъде у Вазов се вселява всичката тази величествена духовна сила, с която се посвещава на литературата; с какво упование се доверява на езика, все още в насипно състояние, и го разгръща в необят, и основополага на него почти всички жанрове в българската литература, и създава шедьоври във всеки жанр? Кой и кога посочва и избира Вазов да бъде „певецът на България“ – поезията ли, когато е на 15, любовта ли, когато е на 18, или българският Бог, защото не вярва в друг? Кое предопределя пътя на Вазов, силата на характера му, изправената му духовна осанка, несломимата му творческа енергия, чувството му за дълг, кое – взривно натрупаното вековно мълчание, което намира своя изразител в него, Стара планина с твърдостта на своите скали, в чието подножие се ражда и расте, кръстът и мисията му да бъде национален писател? Вазов е първостроителят на българския език – при него той все още е стихия, но вече овладяна, природна сила с размаха, но и с нюансите ѝ, изворен изблик от планините на петвековната онемялост, чист и живителен, от който всички насетне ще пият. Вазовият български език е самото несвършване. [...]

Нашият поетичен език

Въпреки тежките дни, които преживяваме, времето навън е прелестно. Равнодушната природа не дели нашите скърби и неволи – пролетта празнува своя светъл празник. Вишните и зарзалите в двора ми са цели облечени в бял цвят, а старата изпочупена праскова е цяла розова като усмивката на здрава вакарелска мома. Отнякъде прилитат първите звънки кръшигласия на някой славей. А слънцето?... Но аз се отплеснах, а щях да говоря за нашия поетичен език. Аз винаги следя с удоволствие напредъка му. Той се изглажда, префинява, обогатява. [...]