За времето и паметта

Във „Времеубежище“ ще си припомним много от писането на Георги Господинов – повествование, което се разклонява, пристрастие към фрагмента, към малкото, което може да носи голям смисъл, честа смяна на ритъма, на стиловото звучене. Но този роман е по-мащабен, по-цялостен, по-сюжетиран в хубавия смисъл на думата, разгръща и осмисля по-сериозно и дълбоко, но все така с причастност и емпатия големи теми. Читателят ще има „чиста“ среща с важна за днешния човек книга. [...]