Относно последното обновяване
на държавата

Във времена, когато централизираният осведомителен и развлекателен поток, който досегашните медии изливат върху гражданина, е на път да бъде сменен с персонализирано информиране и развлечение, ние в България все още спорим върху статута на националните радио и телевизия. Държавни или обществени.
Миналата седмица в печата се появи мнението да се забрани рекламата; в резултат на което БНТ и БНР ще се свият (от само себе си) до полагащите им се (предполага се) 5-10% аудитория и по този начин ще се освободи място за частните канали. Мнението бе изказано от човек, който години наред, имайки достъп до наистина много читатели, убеждаваше, че медийни закони в България са въобще излишни, защото нямало такива закони в САЩ, и че в САЩ също така нямало такова животно като обществена телевизия. Читателите вярваха. Откъде да знаят, че в САЩ обществена телевизия има. Откъде да знаят, че дори и да няма медийни закони, прецедентното англосаксонско право е натрупало казуси, които определят съществуването на медиите дори по-строго, отколкото може да го направи един закон.
Както и да е. Спекулациите при цитирането на чужди примери в спора за държавни или обществени медии са на всяка крачка. Например: държавата не можела да поддържа обществена медиа, това го нямало никъде. Но в Полша е точно така - единственият акционер на Обществената телевизия е държавата.
Или: предлаганият за ръководно тяло на обществените медии Национален съвет щял да представлява "много по-частен и по-користен интерес", отколкото парламента. Абсолютно се забравя при това, че един такъв съвет, избран от различни обществени групи (и то не по пропорционална система) и чиято сменяемост във времето би била осигурена, както това е в случая с Конституционния съд, би осигурил всъщност равнопоставеност на интересите и приемственост в работата на националните медии, каквато моментният вот по партийни листи никога не може да осигури. Това поне в България е ясно от 1990 година, когато ентусиазирани, журналистите поискаха парламентът да решава съдбата на радиото и телевизията - и много скоро след това разбраха как на мястото на Политбюро са си вкарали друг вълк в кошарата.
Мисля, че в основата на спекулациите и на не особено високото качество на спора е простото неразбиране на това що е държава и що е общество и какви са връзките между тях.
Не съм аз човекът, който ще изнася лекции по темата. Искам само да напомня някои неща. Че държавата е инструмент на насилие, знаем. Това, което по-трудно си представяме, е, че този инструмент си го създава обществото, за да бъде то защитавано отвън и отвътре, за да бъде държано в някакво структурирано състояние. Обществото периодично обновява инструмента си (т.е. държавните институции) чрез избори, защото самото то е в постоянно развитие. В момента, в който държавните институции (по една или друга причина, външна или вътрешна) престанат да се обновяват, те се втвърдяват в една постоянна форма на репресия и структури и тогава обществото престава да се развива, то атрофира - а след време и държавата също. Примерите в този век са в изобилие. И са блестящи.
Обществото поражда държавата, а не обратно. Обществото обновява държавата, а не обратно. Раждането и борбата на идеи и интереси в обществото прави от него двигателят на развитието и това е постулат на всяка демокрация.
От тази гледна точка идеята, че БНР и БНТ трябва да бъдат държавни медии, е просто опасна. Не само за обществото, а и за самата държава. За да се развива нормално едно съвременно общество (и за да може да обновява своята държава), от изключителна важност е борбата на идеи и интереси в него да бъде публично достояние, да бъде прозрачна. Т.е. абсолютно необходимо е място, където тези идеи и интереси да бъдат изявявани - и при съвременните условия в България това място не може да бъде друго освен националните медии.
Направете тези медии обществени - и данъкоплатецът, и цялото общество ще разберат, че последното обновяване на държавата им е дало възможност техните интереси и идеи да бъдат обявени публично, че с последния си вот са постигнали обновяване на държавата.
Направете тези медии държавни - и споменът за старите структури и недостъпност на тези медии ще постави под съмнение последния вот. С което ще постави под съмнение и днешната държава.
И ще попречи на развитието й.
Та, моля да помислим за бъдещето си - нашето, на държавата ни, на обществото ни, когато поставяме под въпрос необходимостта от обществена телевизия и радио.

Христо Буцев