С театър на хаджилък
Предложиха ми като представител на Столичната община да придружа екипа на спектакъла "Пансион за кучета" от Юрий Дачев (режисьор Бина Харалампиева, Малък градски театър "зад канала") в едноседмичното им турне в Израел. Приех. Любопитно ми беше, защото в началото на осемдесетте ми се случи да пребивавам известно време от другата страна на Голанските възвишения - снимахме епизоди от злополучната суперпродукция "Константин Философ" в Южна Сирия.
Излетяхме от София в студено октомврийско утро на подранилата зима. Температурата беше около нулата, заснеженото било на Балкана сребрееше под лъчите на яркото слънце. Приземихме се на летище "Бен Гурион" при температура 39 градуса, плувнали в пот.
Архитектурата на Тел Авив-Яфо още на пръв поглед, през стъклата на микробусчето, надмина всичките ми очаквания - от древните каменни бастиони до постмодерните блокове, изградени в духа на най-доброто в световната практика. Възхитиха ме и жилищните блокове - дву- и триетажни, редуващи се с кокетни еднофамилни къщи в богато озеленени дворове. Уютен град, град за живеене. Отвоюван от пустинното средиземноморско крайбрежие метър по метър. Всяка педя разровена в тревните площи земя жълтееше, напомняйки красноречиво за победената от човешките ръце пустиня.
Настаниха ни в хотела на ямболлията бай Нисим Асса - на самия бряг на Средиземното. Почувствах се съвсем като у дома. Русата дама, която се грижеше за закуската ни, беше от Пловдив, на рецепцията разбираха български (с някоя и друга английска дума, естествено), камериерката ми ме заговори на руски - от Централна Азия била. "Радвам се, че сте тук", казах й. "Е, вече пет години съм тук, видях и добро, и лошо." "Няма място под слънцето без добро и лошо, но слава Богу, че сте тук, а не в Централна Азия". Усмихна ми се.
Не бих казал, че програмата ни бе много наситена. Преди първата репетиция два дни минаха в плуване в топлото море и разходки из близките до хотела китни улички и площадчета. Техническият екип в общинската театрална зала беше почти изцяло руски - преводач не ни беше нужен. Общо взето, усещането ми беше, че руският звучи навсякъде - редом с иврита.
Публиката започна да пълни салона половин час преди представлението. Приятно ми стана, когато ме заговори една дама (обърна се към мен по име), дошла да прекара зимата на топло. А малко по-късно сред зрителите и се появи и приятелско семейство - съседи по вила в Гинци, в Балкана. Бивши съседи, всъщност, изселиха се и те "на топло". Зарадваха ми се най-искрено - прекарахме и една приятна вечер в уютното им апартаментче - на местни деликатеси и мека американска водка.
Представлението мина много успешно - закопнялата за българска реч публика беше трогателна в спонтанните си реакции. А колко му трябва на артиста! Със същия успех мина и второто представление в Яфо два дни по-късно пак пред трогателно възторжена публика. Играно вече от пилигрими, по нашему - хаджии.
Усетих суровата красота на библейската земя по пътя към Ерусалим - Иерушалаим. Голи хълмове с накацали градове-крепости по билата и маслинови и финикови горички в ниското, плод на къртовски труд върху каменливата пустинна почва. Градът ни посрещна с гълчавата и шаренията на арабския пазар, плъзнал и по "Виа Долороза" - кръстния път към Голгота, за да потънем в тишината на величествения храм, вдигнат над самата Голгота и гроба Господен. Вълнуващ е досегът със скалата, на която е бил побит кръстът, още по-вълнуващ - досегът на плочата над Гроба! Досег до вечността!
Същите чувства ме обзеха и в близкия Витлеем - Бетлехем с величествената базилика от времето на Константин и Елена, вдигната над яслите, в които се е родил младенецът. Вечност, преливаща в днешното ни задъхано всекидневие.
Следващия ден поехме на север, по крайбрежната магистрала, през живописния Хайфа до Назарет и Галилейското езеро - чаша с около двеста квадратни километра площ в низината доста под морското равнище - основен водоизточник за задъхващата се от жажда библейска земя.
"Ех, де да имахме вашата земя - възкликна бай Асса още при първия ни разговор, - половин Европа щяхме да изхранваме!" Вдигнах смутено рамене, измънках нещо за забавеното връщане на земята. "Бях за малко в България - продължи той, - интересуват ме и български хотели. По мнение на тукашните експерти потенциалът ви, с минералните извори и природните хубости е пет милиона туристи годишно, т.е. пет милиарда долара. Удивиха ме разправиите ви за евтино продадения хотел в Горна баня. Какво значи да продадеш евтино едва кретащ хотел? И за един долар да го продадеш, няма да сбъркаш. Ще дойдат пишкин хора, ще вложат пари, ще докарат туристи, а туристите само харчат. Оттам ще дойдат големите пари, не от продажбите."
Притесни ме и нивото на живота в Израел. Сравнително бедна страна, но както и да смяташ, средната им покупателна възможност все около милион и двеста-триста хиляди лева излиза.
Е, дай Боже, да го доживеем и ние!
Тел Авив - София
Ангел Ахрянов