In memoriam

Андрей (Андре) Букурещлиев (1925-1997) почти половин век се нареждаше сред най-представителните фигури на световния музикален авангард, но беше непознат за нашата музикална общественост, а името му фигурираше в авторитетните лексикони като "известен френски композитор от български произход". Почти половин век неговите връстници пазят в съзнанието си ярък спомена за талантливия млад пианист, лауреат на Първото общобългарско състезание за певци и инструменталисти през 1948 г., принуден да остане десетилетия наред далеч от родината си.
Париж му дава и перфектното професионално образование, и признанието като творец, педагог, публицист. Пиер Булез дирижира негови творби в концертите на "Domaine Musical", произведенията му се изпълняват в световните музикални центрове - само цикълът "Архипелаг" прозвучава над 200 пъти в Париж, Лондон, Мадрид, Женева, Барселона, Мексико и др. Години наред той е професор по музикознание в Екс ан Прованс, асистент на Оливие Месиен в класа по композиция на Парижката консерватория, лектор в "Екол Нормал супериор". С успех се издават книгите му за Шуман (1956), Стравински (1982), двете книги за Бетовен (1957 и 1991), а капиталният му труд "Музикалният език" (1993) е приет като един от най-стойностните образци на съвременната музикално-естетическа мисъл. Андрей Букурещлиев става носител на Музикалната премия на Париж (1975) и Френската национална награда за музика (1984).
За първи път българската публика се докосна до музиката на Андрей Букурещлиев през пролетта на 1991 г. на първия концерт на Дружеството за нова музика в България. А в програмата на създадения от Дружеството Първи международен фестивал на съвременната музика в България - "Musica Nova", беше включен негов авторски концерт със световноизвестните му произведения "Архипелаг", "Гродек", "Амерс", "Снежна постеля". И едва през 1993 г. по покана на фестивала Андрей Букурещлиев за първи път след 44-годишно отсъствие дойде отново в България - за да се срещне с обичта на старите приятели и колеги, с възторга и пиетета на новия кръг от негови изпълнители, слушатели, почитатели.
Твърде скоро се разделяме отново, завинаги с Андрей Букурещлиев - талантливия творец, обаятелната личност, далечния приятел, с болка за неизживените мигове на контакти с неговата музика, за неизменимо пропуснатото му присъствие в нашата културна действителност.
Дружество за нова музика в България