Изложба с название "изложба" - така може да се назове поредното и много приятно представяне пред софийска публика на Милко Божков и Стоян Цанев в галерията на Френския културен институт (открита на 10.11.1997 г.). На пръв поглед тя не се отличава от други подобни изяви на двамата автори; пословичният висок професионализъм на художниците и тук може да бъде споделен като основно впечатление.
Същевременно изложбата съдържа и един "тънък" момент, който до голяма степен променя оптиката на експозицията, изграждайки нови смислови и съдържателни акценти. И двамата автори предлагат конвенцията на една игра с думи, като показват и резултатите от пластичното интерпретиране на тази словесна основа. Така съгласно правилата, възприети от тях, се създава основната опорна точка, която по библейски полага едно начало: словото. При това не какво да е слово, а точно думата изложба (exposition) двамата автори са закодирали като буквени знаци в платната. Те започват с писане (слава Богу не завършват с него), но стриктно се придържат към писмените правила - брой на буквите и тяхната последователност. Към това се добавя и една визуална конвенция - и двамата спазват еднакъв формат на неголемите платна - като стремеж към постигане на изобразителна яснота в четенето. Така, за добро или зло, думата е изречена, а след това записана и връщане назад няма. Нещо повече: това слово е изложено, експонирано, показано. Действително, в съдържателен аспект не може да има по-категорична текстуална изява от страна на художника, която да уплътнява максимално идеята за характера и особеностите на неговата специфична по характер активност. Но налице е и друг много съществен момент - а именно как, по какъв особен начин става изписването на словото. Това именно е съдържанието и концептуалното ядро на изложбата. В нея успоредно текат или се преплитат два гласа - единият е имперсоналният, абстрактен, но и безличен сам по себе си текст, а другият е свръхспециализираният, отново абстрактен, но този път в своята индивидуалност, образ. С други думи, авторите играят с проблема за специфичния код на изкуствата и превръщат изявата си в своеобразен хибрид. Изложбата е заявена като изписан текст, но тя е представена и като съвкупност от художествени обекти. И трудно може да се даде еднозначен отговор на въпроса, дали двамата автори пишат с образи, или рисуват с буквени знаци. Това не е маловажно, защото оттук се променят и основните параметри на контакта с авторовите предложения. Образът, от една страна, и писаният текст, от друга, предполагат и различни тип възприятия.
Текстът (поне в този случай) изисква линейно, еднопосочно по своя характер четене, а това е съвсем различно от мигновеното, цялостно възприемане на изображението при образните изкуства. Стоян Цанев и Милко Божков, нека спомена изрично, талантливо (и не без добродушен хумор) използват, разиграват и се наслаждават и на двете възможности. Те създават тексто-образ или образо-текст, при който сливат двете възможности - пластичната неповторимост на картинния свят и текстуалната категоричност на записаното слово. Те заявяват, но и правят изложба, при това с всички особени белези на индивидуалния си художнически маниер. При Стоян Цанев отново е налице синетичната елегантност и естетското отношение към фактура, цвят и форма. С пестеливи средства, но с окото и ръката на майстор той търси цветови и пластичен ефект, въздействието на различния материал при работите, съставени на колажен принцип. При Милко Божков надделява поетичната мекота, тънкият нюанс, прецизният детайл. Неговите букви-картини са изградени в обща тоналност, без резки цветови противопоставяния и въпреки самостойното си звучене, с плавни преходи помежду си те се свързват в групи. Така и при двамата автори универсалният, надиндивидуален характер на буквата (респ. думата) придобива свой собствен уникален стил, тя е оцветена от индивидуалното присъствие на автора и не може да бъде повторена - изложбата е изложена. Така актът на сътворяването е определен като изложба, но и става изложба, защото едновременно е текст и образ, защото съчетава индивидуалното и общото, защото е авторова интервенция, която оцветява индеферентния свят на общите категории.
По този начин Милко Божков и Стоян Цанев надхвърлят равнището на своя собствен образен свят и навлизат, играейки, в по-дълбоките, но и опасни води на концептуалните търсения. Не ми се струва вероятно тази изложба да се превърне в преломен момент на тяхното творчество - и двамата са достатъчно наясно със ситуацията в съвременното ни изкуство, както и с мястото, което заемат в нея, за да очакваме отчаяни пируети. Те правят нещо друго - показват, че знаят и могат, при това с добро настроение и с необходимия за случая скепсис (за да не напиша нещо по-лошо). И в този ред на мисли отправят чрез хубавата си "exposition" едно поредно питане, за което нямам отговор: какво ще стане, ако някой купи работи от изложбата - "ex.pos.t..n" или нещо друго?
Борис Данаилов