Концерт на Симфоничния оркестър на Българското национално радио се състоя на 11 ноември в зала "България". Той бе свързан с 50-и сезон на състава. Диригент бе Милен Начев. Концертът бе излъчван директно по програма "Христо Ботев". В афиша: Динику-Владигеров - "Хоро-стакато", Бизе-Шчедрин - "Кармен-сюита", Прокофиев - най-доброто от I и II сюита из балета "Ромео и Жулиета ("Монтеки и Капулети" от 2-ра сюита, "Сцени" или "Улицата се събужда" от 1-ва сюита, "Жулиета девойка" от 2-ра сюита, "Менует" от 1-ва сюита, "Смъртта на Тибалд" от 1-ва сюита, "Ромео при Жулиета преди раздялата" от 2-ра сюита, "Ромео на гроба на Жулиета" от 2-ра сюита).
Към този оркестър и този диригент аз съм определено пристрастен. Затова вместо към изпълнението поглеждам към публиката.
В залата има около 800 души, повечето млади, а младите, както знаем, са критични. След първата пиеса ръкопляскат умерено, след втората - бурно, след третата - възторжено, а след биса - отново "Хоро-стакато" - неистово. По-късно един младеж изказа мнението си за концерта с думите "Ама свири...!". И не се разбра Милен Начев ли има предвид, който не издирижира, а изтанцува бисовата пиеса, концертмайстора Недко Боянов ли, валдхорнистите ли, тромпетистите ли...
Това изказване можеше да бъде отнесено към всеки от музикантите на сцената. Същите тези музиканти, които, нарамили инструментите си, след концерта се натъпкват в рейса за "Люлин" или "Обеля" и един час по-късно, облегнати на изключения си радиатор в спалнята, все още чуват аплодисментите, все още усещат с ръцете и душите си музиката, все още виждат блесналия поглед на диригента си. И им е топло. До утре.
Владимир Христозов