Покойният Любен Гройс би се учудил, ако узнаеше, че сред толкова знаменити негови постановки пловдивското "Упражнение за трима" се е оказало най-дълготрайният във времето негов спектакъл. Гройс постави пиесата на Ханс Крендлесбергер преди двайсетина години и в Смолян, и в Сливен, но именно пловдивската постановка се играе до ден днешен. Първите представления в Пловдив преминаха в жанра "репетиция". По-късно, след смъртта му, възстановено от неговия добър колега и приятел Бончо Урумов, представлението се игра десетки пъти от Росица Русева, Стоян Сърданов и Продан Димов. От предишния състав в Пловдивския театър остана само Стоян Сърданов и благодарение на него спектакълът възкръсна през този сезон отново за живот вече със Севина Алтънова и Марин Младенов в триото. В началото спектакълът беше интересен заради участието на Гройс, който спираше, връщаше актьорите, променяше в движение задачите им. После години наред звучеше като "Упражнение за трима" актьори, носталгично привързани към спомена за Гройс. Сега, 20 години по-късно, напред излиза съдържанието на новото, тоест старо оригинално заглавие "Стига ми толкова, оставам в леглото". От "игра" и "упражнение" се стигна до осъзнаването на "опита" да се скриеш от непоносимата действителност, оставайки в леглото. Един нов социален опит, който ние, българите, напоследък трупаме, даде ново звучене на вечния Гройсов мизансцен.
Пенка Калинкова