Гаудеамус мижитур

Засега не е ясно дали става дума за драма или за фарс. Изиграни са пролог и три действия. Играе се четвърто действие, а може би предстои епилог.
Действащи лица и изпълнители:
Г-н Хикс - студент, клеветник (по-скоро изпълнител, отколкото действащо лице)
Веселинов - хоноруван преподавател по арабска филология
Боев - професор, ръководител на ЦИЕК (Център по източни езици и култура)
Лалов - професор, ректор на СУ "Св. Климент Охридски"
Видни интелектуалци
Преподаватели
Студенти

Пролог: Г-н Хикс, двойкар и повтарач, пише жалба до началството, че преподавателят Веселинов дава на изпит за превод текст с порнографско съдържание.
Първо действие: Проф. Боев заявява на Веселинов, че отдавна му е вдигнал мерника и този път (!) няма да му се размине. След като депозира във факултетния съвет писмени обяснения, в смисъл, че за никаква порнография не може да става дума, Веселинов заминава на летни курсове в чужбина. Междувременно журналистка отразява случая в пресата и коментира заплахата на Боев.
Второ действие: Веселинов се връща от чужбина и установява, че мястото му е изстинало. Академичният съвет решил (почти единодушно) Веселинов да си ходи. Студентите на Веселинов (почти единодушно) подписват петиция Веселинов да остане. Връчват я на ректора Лалов.
Трето действие: Веселинов обяснява на Лалов цялата абсурдност на положението. Група видни интелектуалци излизат в пресата в подкрепа на Веселинов. Президентски съветник неофициално се застъпва за Веселинов. Ректорът твърди, че ФКНФ е автономен в своите решения и той не може да влияе по никой начин, а дори да можеше, според него, Лалов, изпитният текст наистина е порнография, а това е недопустимо. Веселинов ходи гладен.
Четвърто действие: Скандалът набира сила. Очевидно става дума за преследване заради религиозна принадлежност. Междувременно група (?) филолози отпечатва във в. "Култура" писмо, в което нарича случилото се дребен инцидент без последствия. Възможен епилог: Веселинов се жалва в Хага (Хелзинки, Рейкявик, Ереван). Арабските посланици питат външно министерство какво става и има ли в България свобода на съвестта. Светът научава, че българските филолози смятат арабскоезичен класик за порнограф. Софийският университет става за смях. България (както винаги) плаща.
Дотук са фактите и предположенията. Ето и обстоятелствата. Въпросният текст е част от глава пета на романа "Сезон за прелитане на север" от суданския автор Тайиб ас Салих. Романът е преведен и издаден на български език от издателство "Народна култура" през 1983 г. Тогава в България нямаше официална порнография, но имаше неофициална цензура. Допускайки, че и цензурата може да сбърка, прочетох внимателно главата. Надникнах между редовете. Според мене не само порнография, там няма дори еротика, но според филолозите има. Аз не съм филолог, както и проф. Лалов не е. Отделен въпрос е, че всеки грамотен гражданин би трябвало да може да различава порнография от непорнография. Въпросната глава напомня Любен Каравелов. Езикът е богат, извайва образи, създава атмосфера. Текстът съдържа познавателни елементи за един свят, за който не знам нищо. Ако имам време, ще прочета романа. Възможно е другаде в него да има "порнография", но в изпитния текст няма. Конкретното съдържание е такова: трима старци и една старица си припомнят разни случки от младостта си и се поднасят един друг. "Мръсни" думи няма (ако не броим "цици" и "задник"), образите (от спомените им) са по-скоро карикатурни, отколкото еротични. Това с порнографията е чист блъф. Тогава, какво? Ами това, че преподавателят по арабски език, българинът Веселинов, неотдавна (доброволно) приел исляма. И не само го "приел", но очевидно харесва и пропагандира арабската култура. С други думи - обича си работата и си я гледа. Дотолкова добре си я гледа, че пише двойки и къса, вместо да остави магаретата да пасат. Все по-малко преподаватели го правят. Въпреки че пише двойки, студентите му явно го харесват, щом искат да остане да ги учи.
Веселинов не ми е никакъв. Общото между нас е това, че други двойкари, с други мотиви, са се жалвали от мене и сигурно пак ще се жалват, но моите шефове (поне досега) са на висотата на положението си. Веселиновите не са. Но аз съм християнин, при това - пасивен. Веселинов не е. Ако си мислите обаче, че въпросният текст е религиозен, много ще сбъркате. Текстът е силно атеистичен. Иначе като нищо обвинението можеше да е "вражеска пропаганда". Преди да седна да пиша, не толкова в защита на Веселинов, колкото в подкрепа на академизма, трябваше да се срещна с хората, които имат връзка със случая. Първо отидох при студентите. Те тъкмо си правеха петицията. Никой не беше ги подкокоросал, не бяха виждали Веселинов от лятото. После си поговорих с преподавател, колега на Веселинов. Мнението му е следното:
1. Веселинов е отличен преподавател и филолог, може би най-добрият сред "младите". Студентите го уважават.
2. Веселинов винаги е бил небрежен към кариерата. Досега е имал шансове да стане "редовен", които с лека ръка е пропилял.
3. Веселинов обича да се прави на герой, ако не беше разлаял кучетата, щеше да му се размине.
Мнението на моя събеседник се подкрепя и от други (млади) преподаватели. Резюме: Да би мирно седяло, не би чудо видяло. Преклонена главичка остра сабя не сече. Да се наведем, докато мине бурята. И пр. Дори първоначално му били дали два часа седмично за този семестър (но преди Юлияна Методиева да пише в "Култура"), после му взели и тях.
След това отидох при проф. Лалов, за да разбера дали единствената формална причина е "порнографският" текст, или има още нещо. Друго нямало. Ректорът подкрепя решението на ръководството на ЦИЕК не от колегиална солидарност, а по убеждение.
Тук вече идва ред на невеселите разсъждения. Да допуснем, че някой, някога (не Веселинов), даде на студентите-филолози (не арабисти) да превеждат порнография. Ама не Чосър, не Бокачо, не Набоков, не Жоржи Амаду и дори не Хенри Милър, а истинска, смрадна порнография. С цел да могат да го правят и (което е по-важно) - да могат да я различават от непорнографията (защото нищо чудно да им се наложи). Нима такова действие би било погрешно? В България всяко дете, на всеки ъгъл, всеки божи ден се сблъсква с порнография. Хард порнография. Всяка нощ по телевизията може да гледа порновизия. Безвкусна, пошла, бездарна, но порнография, извън всяко съмнение. Аз не съм чул академичната общност, проф. Боев, проф. Лалов да са издигнали глас срещу тази порнография. Нито някой да е издигнал глас, когато синът на професорка от СУ издаваше еротика (която според Лаловите мерки и теглилки би трябвало да е суперпорнография), докато майка му беше министър на културата. Но тъкмо студентите филолози, тези нежни мимози, трябвало да се държат далеч от порнографията. Сякаш няма половината от тях да си вадят хляба с кич и порнография, както много от дипломираните батковци и каки. Ако нещо ме дразни в цялата история, е, че академичната общност с ръцете на двойкарите разчиства лични сметки. Дразни ме фарисейщината. Ако проф. Лалов, или проф. Боев бяха казали: "Веселинов ни пречи, в този университет (или в този център) няма място за новопокръстени мюсюлмани, ако ще да са върхът на сладоледа", аз бих ги разбрал. Не бих одобрил, но бих разбрал. Винаги и навсякъде някои хора дразнят други хора. Един все много знае, на друг му се лепят жените, на трети са му прекалено черни очите, четвърти ходи скъсан и небръснат, пети е просто талантлив. На такива хора винаги им намират цаката (или ги засилват в трета глуха). Но обикновено го правят, без да стават за смях и без да излагат България. Очевидно Боев и Лалов не са разбрали, че светът се промени. България вече (за добро или зло) не е затворена страна, в която всеки прави каквото му скимне. Ако някой сгази лука, тогава България плаща (пряко или косвено), същата България, в чието име, божем, гонят Веселинов. Независимо дали си мислят, че я спасяват от враговете или от порнография. Струва ли си заради един ислямски неофит, пък бил той и университетски преподавател, да смразяват България с половината свят? И то тъкмо тази половина, която продава желязна руда, петрол, а купува тютюн и агнета? Ако професори, ректори не могат да предвидят събитията два хода напред, какви академици са?
Случаят Веселинов е само повод да се озъби проблем много по-сериозен от исляма на Веселинов и незнанието на филолозите що е порнография. Ако по един и същи въпрос всички студенти са на едно мнение, а всички преподаватели - на противното, това показва, че за никаква академическа общност не може да става и дума, а става дума за академическа пропаст. Това е проблем, господа, а не кой как изпитва. Некадърният преподавател винаги ще изпитва зле, кадърният - добре, ако ще да използва телефонния указател. Затова е важно Веселинов да се върне на работа, но още по-важно е боевци да си ходят. Ако на мене се беше случила Веселиновата случка, както съм бял, българин и православен, нито видни интелектуалци, нито президентски съветник, нито правозащитници щяха да се застъпят, като не съм ни малцинство, ни дявол. Докато за Веселинов не всичко е загубено. Той можеше досега десет пъти да се върне на работа, без никой да си дере ризата и да си посипва главата с пепел. Никога не е срамота да дадеш заден ход, а и знайно е, че на българина второто мислене винаги е по-добро от първото.
Павел Попов