Наследен морал
Аз, жената на поета-драматург Маргарит Минков и нашата дъщеря Сибина чувстваме искрена вътрешна потребност да кажем: благодаря!
Благодарим на всички, които имаха и имат (или след честен спомен ще намерят у себе си) поне едно сърдечно разсъждение за сбогом с този чист човек и творец, оставил ни своята молитва за света, за всички нас като финал в последното си завършено произведение:
"И Бог се съгласи. И тогава втора сряда прибра крилете си, малко, съвсем малко, колкото да има свят..."
Един финал, един универсализъм, който може да бъде открит на многобройни места в неговото творчество и който прави Маргарит определим само чрез самия него.
Приятели, приятел ме попита: "А кое е изречението, последно в недописаната страница, все още на машината му?" То е: "Бива си те!" - към едно дете, момче, което иска да лети...
Позволете ми и аз да кажа: Бива си те, Маргарит! Божествените ангели да съпроводят с любов и светлина високия ти полет, възпиран често тук, на земята, от бит, дребнавост, хорска бавност по пътя на духа и на доброто.
Ценим моралната и материалната ви помощ. Той също...
Ина Минкова