Петото евангелие
"Великият код" (Нортръп Фрай) е в началото на тази книга. "Великият код" е в края на тази книга. "Великият код" е в средата на тази книга. "Великият код" е навсякъде в тази книга. Тази книга настоява да бъде "Великият код".
"И магарето видя ангела" на Ник Кейв в поредната "Ах, Мария" - изненада на "Обединени издатели". Знаехме, че авторът е музикант (добър!), спорадично сме чели негови стихове (в "Литературен вестник"), сега внезапно ни халосаха с негов роман. Роман тежък, безпощаден, спиращ дъха с готическата си красота. Роман за смърт и фанатизъм, за жестокост и лудост, за обреченост и безизходност. Роман за живота и неговата (не)възможна откаченост.
Ник Кейв не крие, че черпи вдъхновение от Библията. Мотото откровено препраща към историите от Обетованата земя. Там е заровен ключът за срещата на магарето и ангела; там е светлината, способна да огрее с разбиране мрака на словото.
Старият завет е кръвожадно писание. Трансцендентното е преплетено със садизъм, Абсолютът е изтъкан от безмилостност, Йехова е сякаш извлечен от най-черните дупки на човешкото въображение. Кръв, война, смърт и само за контраст, но блед и губещ се - "Песен на песните". Гедеон безцеремонно закрива с гръб Суламит.
Три християнски деноминации имат Книгата на книгите за настолно четиво. Разликата между тях е значителна, следователно можем да допуснем, че отделни нейни сюжети ще бъдат по-предпочитани за сметка на други. Прочее, такива разграничения са правени, така че не стъпваме на съвсем хлъзгава почва. Старият завет е книга повече на протестантството и не толкова на православието и католицизма. Източната църква гребе с пълни шепи от посланията на апостол Павел, западната се възхищава от страшните картини на Апокалипсиса. Предпочитанията предопределят спецификите на трите "вероучения"; всяко от тях е християнство със свой собствен оттенък.
За православието Бог е Любов, за римокатолицизма - Господство, за протестантството - Собственост. Оттук трите доминанти на същинско религиозното поведение - за православния най-важно е смирението, за католика - послушанието. При протестантите нещата стоят по-сложно - човекът е оръдие на Божията нива, инструмент на Господа-Притежател и пряко слуша словото Му, та да изпълни промисъла Му на земята.
Това скромничко религиоведско отклонение не е самоцел, а иде да покаже, че в православния свят книга като "И магарето видя ангела" не би могла да бъде написана. Сравнението с "Христос отново разпнат" и "Последното изкушение" на Никос Казандзакис се натрапва само: гръцкият Христос смирено изпива до дъно горчивата чаша, американският Юкрид Юкроу си вменява, че е Божие сечиво, призовано да въплъти волята Господна сред човеците. Ето защо на Изток Божият пратеник е само един-единствен, докато отвъд океана неговото име е легион. Тъкмо това обстоятелство позволява на Ник Кейв да случи своето така смутително "любовно обяснение към английския език".
"Символните книги в протестантството представляват своеобразни учредителни харти, на базата на които възникват нови църковни общества, които не само нямат църковно Предание, но и открито отричат неговата необходимост. Самите те в определен смисъл са начало на църковното Предание за протестантските общества", констатира в бележка под линия в книгата си "Православието"отец Сергей Булгаков. Потвърждение на неговите думи ще открием в т.нар. "Златна (Последна) книга" на сектата на мормоните, изместила тотално Библията като Свещено писание, въпреки че е сътворена на нейна основа. Всъщност всяка протестантска религиозна общност създава свое Пето евангелие, структуроопределящо спецификите й. Точно такова литературно Пето евангелие представлява книгата на Ник Кейв.
"Той се роди - каза Уилма Елдридж, протягайки ръце към пеленачето. - Както предрече пророкът, Той се роди". Такъв е краят на "И магарето видя ангела". Ник Кейв плете историята с кръв, лудост, жестокост, безсърдечност; твори един смразяващ разказ, за да постигне в крайна сметка Спасителя. Но мрачната хлад на неговото слово е само външна; "И магарето видя ангела" е неговият копнеж ужасът на този свят да бъде преодолян, безнадеждността и фанатизмът да се разпръснат като утринна мъгла и да настане времето, когато "лъвът и агнето в мир и любов ще заспят".
Долината на юкулитите е място без Бог и без Любов. За Господа говори всеки, никой обаче Го няма в сърцето си. Ник Кейв описва ситуацията на нещастност, обхванала в клещите си модерната цивилизация. Ситуация, в която Бог липсва, въпреки че всеки се кълне в неговото име.
"Човек съм аз, какъвто Бог не е очаквал/ но съм събрал копнежа на света/ защото съм белязан с кръв във мрака/ и сто пъти жигосан при това"*. Стиховете са от "Кръчмето на О'Мейли", творба също на Ник Кейв. В нея става дума за много убийства, а забележителното е, че небесата пак са замесени в случването на жестокия погром. Когато Юкрид Юкроу тръгва със смъртоносния си сърп към Бет, Господ, за кой ли път, отново е набъркан: "Бавно долових пулса на Неговия глас, двойното туптене, тихия напев и внушителното извисяване - "времето е дошло, времето е дошло, времето е дошло" - казваше гласът..." Убийството е трансцендентно оправдано, неговите причини са не тривиални, а мистични. Убийството е ритуал. Смисълът му не е в самото него, а отвъд, в неведомите за човека пътища Господни. И престъпилият Шестата заповед е не убиец, а Божие оръдие без своя воля и мисъл, но изпълнен с Волята и Мисълта на Бога. "Изкрейзването" е служене на Господа, свещена литургия, опръскана с кръв и мозък.
Петото евангелие всякога е книга, в която вярата липсва. Тя е присвоена, приватизирана, парцелирана. Всеки има своята частна вяра, различна от вярата на другия. И тогава е лесно, жаждайки любов, да получиш смърт. Като Бет. Пет е числото на падналия човек; Петото евангелие на Ник Кейв е модерната история на падналия човек.
Митко Новков

P.S.
Може би не точно този е смисълът, пронизващ книгата на Ник Кейв, но заради безбройните печатни грешки в текста едно не докрай добро разбиране, надявам се, ще бъде извинено. Ако следващото заглавие от колекцията "Ах, Мария" на "Обединени издатели" избегне този недостатък, обещавам, че и аз ще бъда по-проникновен.
М.Н.
* превод Юлиан Антонов
---------------
Ник Кейв. И магарето видя ангела. Превел Светослав Тодоров. Обединени издатели. С. 1997