Бъдете добри!

Мариус Куркински показа в Сатиричния театър своето "Евангелие по Матея". И това негово авторско изпълнение, както и предишните му представяния в театъра (като "Дамата с кученцето" по Чехов) провокират не толкова към анализ на представлението, разбирано като относително самостойна естетическа цялост, изградена чрез предварително избрани от неговия автор правила на поставяне и техника на изпълнение, целенасочено преследваща постигането на представата му за театъра като изкуство. И този път "Евангелие по Матея" впечатлява не със своето "театрално майсторство", с особената си сценична умелост или с проникновен и неочакван "прочит", с друго разбиране на избрания за представлението текст. И този път Мариус Куркински впечатли силно публиката си (много млада), впечатли със силата на привличането й към своето ново представяне.
Това, което Мариус постига в театъра (и с театъра), е интересно за мен тъкмо чрез постигането на особеното взаимоотношение между представящия (Мариус) и (неговата) публиката. Тук не става дума за някакъв вид социология на театъра, а за спецификата на онова, което прави Мариус Куркински на сцената. Никъде в неговите представления няма например специално занимание със социалното, с бита или с взаимоотношенията, свързани с битовото съществуване, с непосредствените телесни потребности (телесността е не толкова естетизирана, колкото е по особен начин санкционирана - телесното се представя обикновено като грозно). Там, където се появяват, те са обозначени от него като "ниски", те са силно окарикатурени. В "Дамата с кученцето" разиграването на "Юбилей" с "прошението" на Мерчуткина за петнайсетте рубли на починалия й съпруг е доведено до нелепост чрез фарсово представяне, чрез телесното уподобяване на персонажите, изобразени с няколко крайни, характерни жеста. И в "Евангелие по Матея" онези, които не са повярвали в Христос, и които изискват от него да сътвори чудеса, са представени като карикатури - такъв е например епизодът с двете риби, с които ги е нахранил. Неслучайно най-сугестивният момент от представлението е "проповедта от планината", където всякакво физическо разиграване е изоставено и тя е произнесена от Мариус статично, качен просто на един стол, изречена е максимално искрено, почти екзалтирано. Така, ако с "Дамата с кученцето" Мариус Куркински чрез известния чехов разказ сугестира публиката с непосредствеността на посланието: "Любовта е висше благо!", в "Евангелие по Матея" то е: "Бъдете добри!".
Възможно е огромната привлекателност на представянията на Мариус Куркински да се дължи на "глада" за позитивни преживявания, на емоционалната заразителност на митологията, че е възможно да се живее "възвишено, въпреки прозата и кошмарността на делника, въпреки низостите". От друга страна, неговите представления приближават "театралното изкуство" до гледащия, сякаш разомагьосвайки го като особен вид тайнствена естетическа организация от знания и умения. Приближава го като нещо просто и естествено, като "ти-ри-ри-рам". Той избира текстове, чрез които се самопредставя. Текстът се превръща в "медиум" на собствените му емоции, а "тайната на разбирането" на текста е сякаш единствено в искреното му изричане и вслушване в него, в емоционалното обсебване от него. А може би емоционалното самопредставяне чрез театралната сцена го отличава от останалите "звезди", които иначе също казват: "Усмихвайте се!", "Обичайте се!", "Не се страхувайте!" или други подобни звездни послания.
Виолета Дечева