За по-капиталистическа
телевизия!
През последните години телевизията убедително доказа, че дали има или няма генерален директор, е все едно - поне за зрителите. Вероятно този принцип важеше и за времето преди тези "последни години", които впрочем все повече се натрупват и така пак стават първи. Първите 7-8 години на демокрацията са последни и затова ще бъдат първи. Така или иначе обаче, ръководителят едва ли е проблем в наше време и още повече у нас. (Човек все повече сам се ръководи в нужната посока.) Идеята пък за почти светкавично сформиране на обществен съвет за телевизия и радио, разбира се, бе посрещната на нож, макар и не чак с такъв балкански хъс, както през Балканската. Всички, освен управляващата парламентарна група, че даже и част от нея, започнаха да се тревожат, че квотите в предвиждания съвет, щели да бъдат 4:3 в полза на президента. Нали сме били парламентарна република? (Иначе защо сме вече осма година тъкмо парламентарна република - този въпрос преди десетина месеца се задаваше също повече на нож.) Но дори да си представим, че обърнем квотите според сегашния принцип на управлението в страната, недоволствата ще продължават да се ширят. Вероятно всички парламентарно представени партии отчасти ще се успокоят, ако се постанови всяка от тях да има свои представители (и то почти поравно), а решенията да се вземат с квалифицирано мнозинство или дори с консенсус. Това, разбира се, още по-малко ще оправи телевизията, защото пък на всички възникващи въпроси ще се намират половинчати и компромисни отговори. Но явно не е въпросът да се решават въпросите - било от проектирания съвет, било от самите електронни медии. Или да си представим, че, ето на, някой, отнякъде избере мечтания "независим обществен съвет" и да предположим, че той започне да се държи независимо спрямо избралите го лица и групи. (Те от своя страна ще бъдат достатъчно благородни, за да не променят непрекъснато закона.) Никой обаче не е независим спрямо акцентите, които неизбежно синият екран ще поставя. Всеки член от съвета ще има своето отношение по въпросите за някой газ, Овъргаз, Мултигаз, Булгаргаз, Бургас, Газпром (ваш, а не наш дом) и т.н. Още по-лесно ще бъде бедният (като всеки интелектуалец?) член на обществения съвет по проблемите на синия екран да бъде озеленен от толкова много синьо гориво.
Така че най-добре ще бъде, вместо да бленуват разните политико-икономически групировки своето по-добро представителство в невъзможно-независимия съвет, нека изоставят всъщност безсмислената борба за Канал 1 при резултат 4:3 за президента, да продадат Ефир 2 и по-малко да пречат на частните канали. Правда на този свят няма, няма и да има. И колкото повече го изправяме, по крив излиза, както са казвали мъдри българи. Затова нека оставим дивият капитализъм да реши проблемите на неопитомения ни живот. Така да се каже, ние не губим нищо; даже окови нямаме, защото са скъпи. Може да загуби само капиталът.
Ромео Попилиев